![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Детето ми! - виеше той и това бе единственото разбираемо съчетание от звуци, което Бекер чу. - Детето ми...
Тий се беше отдалечил на около петдесет метра от патрулната кола и Макнийл се възползва от възможността да се измъкне от нея. В тоя момент Тий се обърна внезапно и измъкна светкавично пистолета от кобура. Бекер се наведе инстинктивно и Тий стреля по посока на Макнийл. След първия изстрел и раздиращия дрезгав вой преди малко, този като че ли не изглеждаше чак толкова зашеметяващо гръмък.
Макнийл плонжира на задната седалка на патрулната кола, после се изгърчи, за да затвори вратата зад себе си, като вземаше мерки да не се показва над нивото на седалките.
— Този път беше напълно оправдано - заяви Тий, отпуснал някак безжизнено ръка с пистолет отстрани.
По пътя се приближаваше друга кола, която забави скорост, щом се изравни с тях. Бекер ѝ махна раздразнено с ръка да продължи, а после се усети каква нелепа гледка представлява: стои тук посред нощ по гащета, тип слипове, размахал ръце както регулировчик на кръстопът, докато шефът на полицията се сополиви до него. Колата не се подчини на знака му, дръпна настрани, спря и от нея се измъкна Карин. Служебният ѝ пистолет беше в кобура под мишницата ѝ върху горната ѝ дреха, но тя изглеждаше повече разгневена, отколкото разтревожена.
— О, здрасти - поздрави Тий така спокойно, като че ли току-що се бяха срещнали в местния супер.
— Прибери пистолета в кобура, Тий - нареди отривисто Карин.
Тий го стори без колебание.
— Не го убих - подсмъркна той.
— Прекрасно. Съжалявам, че закъснях. Трябваше все пак първо да се облека. - Погледна многозначително Бекер.
В този момент към сценката край гората се присъедини и сирената на Метцгер.
— Обадиха ми се, че тук се стреля - заяви Метцгер разтревожено и гласът му заглъхна, когато забеляза специфичното облекло на Бекер (или по-точно липсата на такова). - Всичко наред ли е? - съвзе се той.
— Както виждаш - отвърна Бекер.
— Джон, влизай в някаква кола - нареди Карин. - В коя да е кола.
— Ще закарам Тий вкъщи - отвърна Бекер. - Карин, Макнийл се крие на задната седалка на патрулната кола на Тий. Той падна по лице и се удари малко - виж дали не се нуждае от медицинска помощ, но едва ли. Ще имаш ли нещо против да го закараш до полицията и да го настаниш в някоя килия?
— Макнийл е в колата? - намеси се Метцгер и се огледа замаяно. - Арестуван ли е?
— Засега ще го приберем за негово добро - обясни Бекер. - Карин, ще те взема от полицията, след като метна някоя дреха на себе си, и ще се върнем тук за твоята кола.
Карин кимна. Макар и шеф на Бекер в службата, тя не бе чак толкова влюбена в служебната си власт, че да се чувства задължена да я проявява и в положение като това. Първо и преди всичко, не бе сигурна, че това тук имаше нещо общо с Бюрото. Когато Бекер настани Тий на мястото за пътника отпред, тя го хвана за ръка и му напомни тихо:
— Джон, живеем в Кламдън, но това не ни прави членове на местната полиция тук.
— Постави Метцгер в една кола с Макнийл и само след минути ще шофира Макнийл. Затова те моля ти да го откараш. Ако не искаш, ще го направя аз, но ми се иска да поостана още малко с Тий.
— Нямам нищо против, ще го направя. Просто се питам какво всъщност става. Какви ги вършите двамата с Тий тук посред нощ, по дяволите?
28.
Капитан Лув се беше вече включил в движението по магистралата на връщане от Тръмбъл, когато разбра, че го следят. В един момент той се оказа притиснат в дясната лента зад кола с включени аварийни светлини, а колите зад Лув го подминаваха отляво в непрекъснат поток, ускоряваха се и го задържаха зад пострадалата кола. Той въртеше бавно волана, без да откъсва поглед от огледалото за задно виждане, следейки за евентуална пролука в колоната от коли, от която да се възползва, за да се влее в нея и да се измъкне от капана. И точно тогава забеляза тойотата, която поддържаше неговата скорост, намалена по принуждение до шейсет-седемдесет километра в час, без да променя разстоянието от около стотина метра между тях. Появи се удобна пролука в колоната от коли близо до тойотата, но тя не се възползва от нея, а остана зад Лув като прикрепена към колата му с невидимо въже. Едва когато Лув успя да надмине повредената кола, тойотата побърза също да се влее в колоната, но без да промени дискретното разстояние от стотина метра.