Насрещен вятър
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-021-3
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Но командирът на полета, Крейг Дейтън, бивш военен пилот, не може да позволи да бъде задържан без неоспорими доказателства човекът, който е бил главнокомандващ на американската армия. И буквално отвлича поверения му самолет. В Рим и в Лондон ги очаква същата заповед. Белият дом едва ли може да предложи светкавично решение, без да предизвика гнева на международната общност.
Докато самолетът е във въздуха, адвокатите на двете страни се сблъскват в съдебната зала. Но горивото на малкия боинг свършва…
— Няма какво да намерят, Анри. Само си губят времето. Хитро го е измислил — първо да отмени разрешението за кацане по прибори. Ще се оправдае с повреда на предавателя и няма да му отнемат правата.
Рену леко изви глава настрани, сякаш се мъчеше да разгадае репликата на шефа си.
— Аз… нали току-що казахте…
Стюарт стана на крака и направи няколко крачки към дъното на сепарето, след това се обърна.
— Това е хитрост, и то много ефектна.
— Хитрост?
— Прекалено удобно се нагласиха нещата, Анри. Първо онова измислено отвличане вчера. После побъркаха въздушния контрол в Рим, като се спуснаха към онази сицилианска база. Това беше генерална репетиция за сегашното изпълнение. Щом получихме заповед за арест и мистър Райнхарт внезапно откри, че клиентът му може и да не е чак толкова чист, ето ти нова изненада — самолетът, който носеше Харис към неминуем арест, падна в морето тъкмо на най-удобното място, малко преди да навлезе в британското въздушно пространство.
— Но… видели са ги да падат в неконтролиран свредел…
— Не знаем дали наистина не е контролиран. Всичко е било нагласено от един много изобретателен пилот, за да заблуди въздушния контрол в Лондон, и точно така се получи. Имаме работа с много умен противник. Харис едва ли би могъл да си намери по-добър съюзник.
— Извинявай, Стюарт, но не пренебрегваш ли факта, че самолетът изчезна и не се появи повече?
Камбъл се изкиска тихичко и погледна през стъклото към коридора.
— Не, не го пренебрегвам, Анри. Просто съм сигурен, че Джон Харис и неговият чартърен самолет непременно ще се появят на някое летище. — Той посочи картата. — Дай да повикаме неколцина пилоти с карти на Европа и Обединеното кралство и да проучим къде би могъл да отиде.
— Божичко, Стюарт, в радиус от неколкостотин километра има стотици летища.
— Но не всички могат да приемат боинг 737, нали? А с горивото в резервоарите няма да стигнат до Щатите, нито дори до Кефлавик.
Анри вече бе скочил на крака и бързаше към вратата.
— Още нещо, Анри — добави Стюарт. — Свържи се с контролния център. Подхвърли им тази идея и виж дали няма да засекат слаб радарен сигнал, който се отдалечава от предполагаемото място на катастрофата.
— Добре.
— И… нуждаем се спешно от още една група сътрудници с телефони. Трябва да се свържем с всички летища във Великобритания, като разширяваме кръга постепенно, в съответствие с времето, от което летят.
— Искаш ли Жан-Пол и Джина да имат готовност със самолета?
Стюарт решително кимна.
— Да. Не се знае накъде може да излетим.
Той се усмихна на Рену.
— Не бой се, Анри, ще открием Харис и ще спечелим играта. Просто ни изненадаха с неочакван царски гамбит. Точно когато си мисля, че го държа в шах, той се изплъзва от моята царица. — Камбъл се разсмя оглушително. — Добра аналогия, нищо че звучи като самохвалство.
Анри бе спрял на вратата с леко разтревожено изражение.
— Не те разбирам.
— Шахматна аналогия, Анри. Нямаш представа колко полезни могат да бъдат в правото тези сравнения.
В коридора се появи стройна млада жена с буйна черна коса и плътно прилепнала черна рокля. Когато видя Камбъл, тя се усмихна и изтича към сепарето.
— Сър Уилям, търсят ви спешно по телефона на оперативния отдел. Това е в края на коридора.
— Колко мило, че дойде да ме потърсиш, скъпа. Благодаря ти — каза Стюарт с най-любезната си усмивка.
Младата жена леко се изчерви под проницателния му поглед и понечи да излезе от сепарето.
— Името ти беше Дирдри, нали? — попита Камбъл.
Тя се озърна с усмивка.
— Да. Благодаря, че ме помните.
— Как бих могъл да забравя красивото име на една тъй красива дама? — подхвърли Стюарт и докато отиваше към бюрото, проследи с възхитен поглед как младата жена изчезва зад ъгъла с изкусително плавна походка.
— Стюарт Камбъл на телефона — изрече в слушалката той и веднага разпозна гласа отсреща. — Господин министър-председател! Благодаря, че ми се обадихте. Трябва спешно да поговорим.
34
„Юро Еър“ 1010 в полет
Вторник, 18:05 ч
Аластър бе сериозно изплашен от усилието, с което едва удържаха боинга над водата.
— Божичко, Крейг!
— Трийсет метра! Изравнихме. Спокойно, Аластър! Обучен съм за подобен полет.