Насрещен вятър
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-021-3
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Но командирът на полета, Крейг Дейтън, бивш военен пилот, не може да позволи да бъде задържан без неоспорими доказателства човекът, който е бил главнокомандващ на американската армия. И буквално отвлича поверения му самолет. В Рим и в Лондон ги очаква същата заповед. Белият дом едва ли може да предложи светкавично решение, без да предизвика гнева на международната общност.
Докато самолетът е във въздуха, адвокатите на двете страни се сблъскват в съдебната зала. Но горивото на малкия боинг свършва…
Крейг натисна бутона на радиопредавателя върху щурвала и изрече с напрегнат, задавен глас:
— Лондон… тук „Юро Еър“… десет десет… ние сме… трябва да…
Той отпусна бутона и зачака неизбежния отговор, като поддържаше левия вираж и в същото време увеличи скоростта на спускане до хиляда и двеста метра в минута.
— Моля, повторете, „Юро Еър“ десет десет.
Вече се бяха отклонили на деветдесет градуса от първоначалния курс. Крейг намали мощността на двигателите.
— Не му отговаряй, Аластър! И ми съобщавай височината на всеки триста метра.
— Разбрано. Височина три хиляди, спускане с хиляда и петстотин в минута — докладва Аластър със спокоен и ясен глас, но присвитите очи издаваха тревогата му.
Крейг се озърна към него с усмивка, после пак погледна пребледнелия Джон Харис.
— Дръжте се.
— Две и седемстотин, слизане с хиляда и осемстотин в минута. Недей да увеличаваш скоростта на спускане! — предупреди го Аластър.
— Няма — отговори Крейг, наблюдавайки внимателно приборите.
Самолетът бе завършил първата пълна обиколка и продължаваше да се върти.
— „Юро Еър“ десет десет, тук Лондон, внимавайте за посоката и височината, сър! Повреда ли имате?
— Две хиляди и четиристотин метра, Крейг.
— Има ли в Ламанша нефтени платформи или други подобни структури, Аластър?
— Не ми се вярва, но не бих рискувал да кажа, че ще сме в безопасност под хиляда и петстотин метра.
— Не е достатъчно.
— Две хиляди и сто, слизаме с хиляда и осемстотин в минута.
— Разбрано.
— „Юро Еър“ десет десет, тук Лондон. Авария ли имате, сър?
— Не пипай бутона, Аластър. Знам, че се изкушаваш.
Аластър кимна и преглътна с усилие.
— Хиляда и осемстотин, Крейг. Много ясно, че се изкушавам. Горкият човечец седи на тръни.
— Височина?
— Току-що минахме хиляда и шестстотин.
— Бъди готов по моя команда да изключиш транспондера и всички външни светлини.
— Хей, момчета… недейте да прекалявате — едва избъбри Харис с широко разтворени очи.
Гласът на лондончанина отдолу ставаше все по-отчаян.
— Наистина ми е жал за него! — каза Крейг. — Той вижда на екрана как нашият самолет губи контрол и пада.
— Добре, Крейг, минахме деветстотин и продължаваме да слизаме с хиляда и осемстотин метра в минута. Започвай да изравняваш.
— Скорост?
— Четиристотин и петдесет километра в час.
— Добре. Имаме предостатъчно енергия. Ще изравня, като стигнем на триста метра.
— Това е ужасно ниско, Крейг! Вече е тъмно, няма да виждаш водата.
— Кажи ми, когато слезем на триста.
— Разбрано… четиристотин и петдесет… четиристотин… триста и петдесет… триста и двайсет… Триста!
Крейг започна да изтегля назад контролния лост — твърде бавно според Аластър. Боингът лениво се подчини и скоростта на спускане започна да намалява.
— Крейг! Дърпай!
— Точно това правя. Гаси транспондера и светлините.
— Готово! — Пръстите на Аластър бързо натиснаха ключовете. — Прекалено ниско сме, Крейг! Мили боже…
Бизнес терминал, летище Хийтроу
Лондон, Англия
Стюарт Камбъл си бе намерил временно пристанище в едно от малките сепарета, предвидени за богатите собственици на частни реактивни самолети. Докато той се мъчеше да подреди мислите си, отвън в коридора двама от неговите сътрудници разговаряха по клетъчните си телефони. След малко единият подаде глава през вратата.
— Стюарт.
Камбъл надигна глава и с усилие се върна към настоящето.
— Влизай. Какво има?
Анри Рену седна в отсрещното кресло и заговори с напрегнат глас:
— Хеликоптерите вече са над мястото на катастрофата.
— Да не би наистина да е катастрофа? — изненада се Камбъл.
Анри поклати глава.
— Извинявай. Неточно се изразих. Хеликоптерите са в предполагаемата зона на произшествието, на около петнайсет километра от Дувър. Приближават се и няколко кораба. Засега не са открили нищо.
Камбъл кимна.
— Е, толкова голям самолет не може да падне в морето, без да остави следи.
— Ще им трябва известно време. Вече е тъмно.
Стюарт поклати глава.