Невинен

– С жена ви обсъждали ли сте опита ѝ да се самоубие?

– Възразявам. Косвено твърдение – намесва се Молто.

– С жена ви обсъждали ли сте дали някога пак ще направи опит да се самоубие?

В другия край на залата Томи се намръщва. Но няма какво да каже. По някаква причина, която като студент така и не успях да разбера, онова, което майка ми е казала за миналото, е косвено твърдение, но което е говорила за бъдещето, не е.

– След като отново се събрахме към края на осемдесетте, тя многократно ме е уверявала, че никога повече няма да причини това на Нат. Знам, че е вярно, защото стотици пъти ми се е клела, че никога повече няма да допусне той да влезе в стаята и да я намери така.

– Нат живееше ли при вас преди две години, когато Барбара почина?

– Не.

– Това обещание на жена ви относно Нат подкрепя ли предположението ви, че би предпочела самоубийството ѝ да изглежда като естествена смърт?

– Да.

– Имате ли информация Барбара да е правила опит за самоубийство, докато живеехте заедно?

– Не.

– Значи нямахте наблюдения върху поведението, което би могла да прояви жена ви, ако реши да се самоубие?

– Не.

– Но ако по някакъв начин беше проличало, че има такова намерение, какво бихте направили?

– Възразявам. Догадки – обажда се Молто.

– Щяхте ли да се опитате да я спрете?

– Разбира се.

Вторият въпрос и отговорът следват много бързо един след друг, преди съдия И да вземе решение за първото възражение.

– Да не се записва, да не се записва – извиква той.

– Значи, Ръсти, ако Барбара е възнамерявала да се самоубие, тя е трябвало да скрие този факт от вас и сина ви?

– Господин съдия! – възкликва Молто.

От свидетелското място баща ми поглежда прокурора и отговаря:

– Да? – Веднага осъзнава грешката и смутено свежда очи. – Ох, извинете.

Бейзъл И се изкисква и в залата избухва смях. Тази забавна грешка разведрява леко мрачното настроение. След като смехът утихва, съдия И се заканва с пръст на Санди:

– Стига, господин Стърн. Съобразявайте се.

Стърн кимва – слаб опит да покаже някакво смирение, преди да продължи с въпросите:

– Знаете ли дали жена ви беше запозната със случая „Джон Харнасън“?

– Да, обсъждали сме го. Тя се заинтересува, защото беше прочела за делото във вестниците и защото ѝ разказах за срещата ми с господин Харнасън. Разбира се, в седмиците преди смъртта ѝ темата за господин Харнасън се раздуха по телевизията в предизборната кампания на съперника ми за върховния щатски съд. Жена ми се възмущаваше от тези клипове, затова съм сигурен, че ги е гледала.

– Госпожа Сабич чете ли съдебното решение по делото „Харнасън“?

– Да. Аз много рядко отменях решенията на предишната инстанция. Барбара не се интересуваше много от работата ми, но както казах, следеше случая и ме помоли да ѝ занеса копие от решението.