Градска тарифа

Настя веднага си помисли, че довчера в отговор на такава тирада би се разстроила, би се измъчвала дълго — че как, колегите й ще си помислят лоши неща за нея, че се е надула и разни подобни. А днес думите на Зарубин изобщо не я засегнаха. Благодаря ти, Игор Дорошин, за вчерашния урок.

— Имам определена среща с участъковите, които обслужват територията в района на Държавната библиотека. Искам да намеря туристическата агенция, в която е работила Погодина. Трябва вече да изчезвам, Серьоженка, така че направи го ти, бъди така добър. Ето, дръж, тук е написано всичко.

Тя пъхна в ръцете на Зарубин откъснатото от бележника листче, заключи кабинета и се затича по дългия коридор, по който напоследък обикновено ходеше бавно и тежко.

Участъковите бяха трима, разстоянията между изходите на трите станции на метрото се оказаха наистина големи и всички изходи се падаха в различни участъци.

— Интересува ме една туристическа агенция, която през 1999-2000 година се е намирала до един от изходите от разпределителния възел — обясни Настя.

— В моя участък няма такива — веднага отговори един от участъковите. — При мен е Александровският парк, нали разбирате, правителствен маршрут. На „Моховая“ има няколко, но те не са до изхода на метрото, а доста по-далече.

— Това, което търсите, май е при мен — замислено каза другият. — Малка фирмичка, но страхотно съмнителна.

— Съмнителна ли? — заинтересува се Настя. — В какъв смисъл?

— Ами нали е център, суперцентър, до Кремъл, тук наемите са безумни и оцеляват само големите фирми, истински богатите. А тази е съвсем малка. Бих казал дори — жалка.

— Откъде тогава имат пари да си плащат наема?

— Проучвал съм въпроса. Собственичката е жена на някакъв… бандит ли, бизнесмен ли, впрочем това почти винаги е едно и също. Дощяло й се играчка, та мъжът й й купил. Дамата трябва да се занимава с нещо, да се чувства дейна, да командва, да се разпорежда, а приходите нямат значение. Мъжът й плаща наема. Ако искате, може да отидем веднага, ще ви я покажа.

— Непременно. А при вас има ли нещо такова? — обърна се Настя към третия участъков, който беше мрачен мъж на средна възраст.

— Имам една туристическа агенция, само че тя едва ли ще ви заинтересува, появи се едва миналата година.

— А какво е имало преди това на същото място?

— Магазин. Той фалира и помещението бе купено от голяма фирма, ще открива филиал.

— А преди магазина? — настойчиво разпитваше Настя.

— Не знам, аз работя в този участък от 2002 година.

— Проучете, моля — строго каза тя и като се чу отстрани, за пореден път се изненада. — Вие трябва да имате паспорта на сградата, а в него пише кога какво се е намирало в нея от момента на построяването й.

— Има паспорт, но той е в участъка ни. Ако бяхте казали какво ви трябва, щях да го донеса — тросна се мрачният мъж.

Настя мълчаливо му подаде визитната си картичка.

— Сега с вашия колега ще отидем да видим неговата агенция, а вие, ако обичате, прескочете до вашия участък, разгледайте паспорта и ми се обадете по телефона.