Градска тарифа
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #26
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1166-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Градска тарифа». Краткое содержание книги:
— Да те взема ли? — изумено попита той. — Къде ще те водя?
— У вас. Тук имаме едни усложнения, после ще ти обясня всичко. Соня се мести временно при баща си и аз също трябва да поживея някъде другаде. Или при родителите си, или при теб. Ако не си съгласен, ще отида при родителите си, макар че трябва да им обяснявам всичко, а те ще започнат да се притесняват, да се тревожат… Но ако това ти причинява неудобство…
На самата нея й беше противно да слуша жалкото си мънкане, но като тактичен човек, Наталия никак не беше сигурна, че Иля ще приеме ситуацията с възторг. Толкова й се искаше той да я приеме в дома си! Но от друга страна, нещата станаха толкова неочаквано, като гръм от ясно небе, а Иля Бабицки не обичаше изненадите. Наталия знаеше това със сигурност.
— Ама моля ти се, Наташенка — чу се неговият ласкав глас, толкова познат, толкова любим, — как мога да бъда против? Вече обръщам и след трийсетина минути ще съм при теб. Не мога по-бързо, вали, много е хлъзгаво…
Ето на, напразно се страхуваше. Иля наистина я обича, сега тя може да не се съмнява в това.
Тази нощ Александър Едуардович Камаев спа дълбоко и спокойно. Делото, на което бе решил да посвети живота си, напоследък претърпя донякъде неочакван обрат, така че се наложи той да променя плановете и някои отработени схеми, но това внасяше приятно разнообразие и нещо ново и интересно в рутината на ежедневието. Вечерта той солидно и с апетит вечеря, с удоволствие почете от купена наскоро книга и заспа рано.
От мекия пухкав сън го изтръгна звънът на телефона. Бабицки. В един часа през нощта. Какво става?
— Наталия има някакви проблеми и ще трябва за известно време да я взема вкъщи — заяви той.
— Какви проблеми? — сепна се Камаев. — Какво е станало?
— Не знам, после ще ми разкаже, сега пътувам към нея. Просто ви съобщавам, за да знаете, че ще поживее при мен, но не задълго…
— По дяволите! Какво може да се е случило?
— Нали ви казвам — не знам. Утре ще ви съобщя.
— Да не би тя да те будалка нещо, Иля? Знаем ги тези женски номера: измислят си какво ли не, за да се преместят при теб уж временно, а после не можеш да ги изгониш.
— Александър Едуардович, аз съм наясно какво иска Наталия: тя не смята да живее отделно от дъщеря си, докато момичето не порасне и не поумнее, така че не желае да живеем тримата. Може да не се безпокоите, засега няма да остане завинаги.
— Е, прави си сметката, на твоя отговорност. А с дъщеря си ли ще се мести при теб?
— Не, сама. Соня ще отиде при баща си, той ще я вземе.
— Господи, ама какво става там? — вече сериозно се разтревожи Камаев.
— Утре ще ви разкажа всичко.
— Иля, още веднъж ти повтарям: да не ти е минало през ума да превърнеш тази ситуация в женитба. Категорично съм против и ти го знаеш. Наел съм те, работиш за мен и бъди така добър да изпълняваш изискванията ми.
— Не съм забравил, Александър Едуардович.
След този разговор Камаев дълго време не заспа. Лежа неподвижно в леглото, вперил поглед в тавана, и мисли, мисли… Всичко ще стане, трябва само да се въоръжи с търпение. Не може да не се получи. Всяко нещо си има строга вътрешна логика, на нея е подчинено човешкото поведение и ако я разбереш правилно, можеш да управляваш поведението.
А парите никога не са много.
Те могат да бъдат само малко. Или изобщо да ги няма.
Глава 8.
На Настя никак не й се спеше и тя реши да прегледа дискетите, намерени в жилището на Канунников. Съдържаха обичайните неща за млад мъж, който се занимава със строителство и продажба на апартаменти: схеми, чертежи, проектосметни документации, типови договори за покупко-продажба на жилища в строяща се сграда, също типови договори за извършване на строително-монтажни и довършителни работи, компютърни игри…
Всъщност Настя не бе и разчитала да намери на тези дискети и дискове нещо вълнуващо, хвърлящо светлина върху извършеното убийство, просто трябваше да свърши работата си докрай, а същевременно да се постарае по-добре да разбере самия Олег Канунников. Вярно, съдържанието им не обрисуваше характера на Олег по-ярко, но тя въпреки това методично изучаваше материалите, защото разбираше: няма да може да заспи. Чувстваше се като на тръни, сякаш вътре в нея някаква застинала маса се бе разлюляла, оживяла и започнала да придобива съвършено нови форми, като покрай това бе пренастроила всичко, което се намира край нея: мислите, чувствата и дори работата на сърцето…
Не разбираше абсолютно нищо от строителство, ето защо дори на тези дискети да имаше нещо необичайно, тя нямаше да го забележи. Но продължаваше да гледа и дори се опитваше да проумява някои неща, например все пак схвана етажния план на сградата, построена от фирма „Контракт — ОК“. Обикновена жилищна сграда, апартаментите — от гарсониери до четиристайни, планировката им стандартна, никакъв лукс, във всеки вход по два асансьора и помещение за портиер.