През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
Докато Клюфа празнувала край морето и се хвалела на всеки, Куали взел торбичката и се промъкнал на север с намерението да засади още планини. Но когато надникнал в кесията, вътре имало само прах и семенца. Отвратено захвърлил торбичката на земята и се оттеглил в свърталището си победен.
На следното утро, прахът бил пуснал корени в северната част на земята, близо до леда. Вместо планини, от него поникнали редица ниски хълмове, които запречвали разтопената от леда вода, оттичаща се към морето. Клюфа започнала да тънее и се втурнала на север, ала било късно. Била лишена от притоците си. От този момент смехът й престанал, а звукът на водите й станал звук на оплакване.
Великият бог Куали не можел да повярва на късмета си. С един удар повалил двама от най-могъщите си врагове, ледът бил отрязан на север и по-дребните обитатели на земята били разпръснати или изплашени. Тъй че той събрал сили и покрил земята със сняг. И от този ден Куали владеел земята със студена ръка, подчинил я на волята си.
Когато хауфутът се завърна от усамотението си, откри спътниците си изпозаспали край огъня. Лежаха по двойки: Лийт и Хал, Фарр и Уайра, Стела и Кърр, Перду и турът Уайзънт. Сънят бе изгладил лицата им и за малко приятелите му изглеждаха както преди два месеца, преди всичко това да бе започнало, недокоснати от злото. Един дълъг миг едрият водач обмисляше да разбуди всички и да ги поведе към дома. Пленниците вероятно бяха обречени; реално погледнато какво можеха да сторят? Кой можеше да ги обвини, ако се откажеха?
Хауфутът въздъхна. Ами Фалта? Фалта сама да се погрижи за себе си, помисли си изцеденият мъж. Посегна да потупа Кърр по рамото, сетне се поколеба и отдръпна ръка. Бе твърде късно. Злото вече ги беше докоснало; нямаше да могат да се върнат навреме. Трябваше да продължат, да се опитат да спасят приятелите си и вероятно да загинат при опита. Всичко, което делеше тези невинни лица от ужасна гибел, бе един стар фермер и дебел предводител, двамата вкупом притежаващи мъдрост горе-долу колкото един читав човек, а сила — дори още по-малко.
За момент погледът му се спря на обруленото лице на приятеля фермер. Кърр, благодарен съм за идването ти. Ала може би не разполагаше с избор. И ти ли бягаш като мен? Бягаш от спомена за добра жена, както аз от селото, което ми се подиграва, а се възползва от помощта ми. Хубава двойка сме.
Но ти си по-силен от мен. Това пътуване изтощи тялото и душата ми; скоро ще рухна на колене край пътя и ти ще поведеш Компанията. Той се изсмя на себе си. Та ти вече си я повел. Както и трябва да бъде: ти си един от Часовоите и си обучен да мислиш ясно. Спи добре, приятелю.
Дъждът не спря да се сипе цял следобед, валейки силно, докато пътниците спяха; вечерта понамаля и дордето Хал тихо приготвяше вечеря, премина в лек снежец. Вятърът утихна и за известно време Горното ждрело бе тихо, като тъжното шумене на Клюфа предоставяше единственото озвучаване.
На следващото утро Лийт се събуди ободрен и бе посрещнат от дори още по-добро време. Облаците се разчистваха и денят обещаваше да бъде ясен и студен. Останалите още спяха, докато той раздухваше въглените, сетне се отправи към брега на реката да се умие.
Тъмносините води на Клюфа бяха много, много студени. Иззад някакви храсталаци Лийт се съблече и изми, ледената вода разсънила го напълно. Докато се обличаше, чу Уайра и Фарр да се задават по брега нагоре по течението.
— Ами ти го изпи — тъкмо казваше единият.
— Сигурен ли си, че нямаш? Вино? Бира? — гласът звучеше отчаян.
— Естествено. Наблюдавах те, малки ми братко. Вчера следобед ти прерови нещата ни, докато ни мислеше за заспали. Какво диреше? Да не си се надявал да откриеш скрит алкохол в нечия раница? Че има и други потайни пияници сред нас?
Лийт не можа да се сдържи. Тихо се промъкна, докато измежду храстите не видя братята Сторрсен, спорещи край реката.
— Хайде де — каза Фарр, ръкомахайки към по-малкия си брат. — Избий си го от главата. Има ли нещо по-важно от това да отмъстим за татко?
Уайра срита ъгловат камък.
— Ти си безсърдечен. На мили сред нищото сме; може да минат седмици, преди отново да мога да пийна нещо.
— Отлично! Какво ще кажат другите, когато узнаят? Какво ще си помисли онова лулеанско момиче?