През лицето на света

— Ела, Лийт! — викна Уайра. — Заедно ще отдадем на тези мъже заслуженото за злите им дела!

Ококореният от паника Лийт го послуша. Извади меча си, жалък на вид в сравнение с извитите остриета на брудуонците. Оставаха само сто ярда! Можеше да види лицата им. Бяха усмихнати.

В този миг нещо се стрелна покрай Лийт и го повали на земята. Уайра изкрещя, сетне изруга. Лийт се изправи навреме да види Уайзънт с покатерилата се на гърба му Стела, който се втурваше към идващите в гърба им брудуонци.

— Тичайте! Тичайте! — изкрещя Фарр. — След нея!

Воините пред тях спряха изумени, сетне се обърнаха и побягнаха от набиращия скорост звяр. Стела пришпорваше огромното животно. Когато то се приближи до враговете, тя се приведе надясно до стената, вкопчена в козината му.

Един от брудуонците се обърна и нанесе удар с меча си. Лийт не можа да види дали замахът му е бил успешен. Уайзънт прегази боеца, отхвърляйки го настрана. За миг брудуонецът се олюля на ръба, сетне с вик падна в реката. Почти мигновено Водовъртежът го погълна. Обезумял, той се опита да се измъкне, ала водата го привлече и Лийт го видя да изчезва в пастта на въртопа.

Уайзънт се втурна към другия воин. Брудуонецът бе попаднал в собствения си капан: нямаше къде да бяга, освен право напред. Огромният звяр се спусна отгоре му. Стела подтикваше животното. То ускори, но не бе достатъчно бързо. С последни сили брудуонецът изскочи от покрития път и се покатери на каменистия склон встрани. Миг по-късно Уайзънт, с все още вкопчилата се здраво Стела, профуча покрай него.

След няколко секунди се появи остатъкът от Компанията, търчейки с всички сили. Лийт се извърна и погледна нагоре. Брудуонецът се бе изкатерил високо на склона, опрял се на голяма скала.

— Внимавайте! — изкрещя Лийт. Компанията спря на място, когато първият камък се стовари на пътя.

— Не спирайте! — провикна се Фарр. — Зад нас все още има опасност!

Бе прав, останалите двама приближаваха, тичайки яростно, отърсили се от шока да видят как един от другарите им потъва в реката. Хал и хауфутът, последните от Компанията, се втурнаха покрай входа на прохода, отбягвайки падащи камънаци.

Пред тях Стела бе съумяла да спре устрема на огромния тур. Тя се обърна, готова да повтори стратегията. След миг Фарр и Уайра я подминаха, следвани от останалите. Лийт наблюдаваше изумен брат си. Хал използваше хромия си крак като патерица, пренасяйки тежестта си напред при всяко опиране на сакатия десен крак. Така той бе само малко по-бавен от хауфута.

Брудуонците спряха, осъзнавайки грозящата ги опасност. Сетне се обърнаха и се оттеглиха по тунела, следвани от другаря си, който бе слязъл при тях. След малко повече от минута се бяха изгубили от погледа.