Доктор Смърт [bg]

Сейфър докосна дръжката на вратата, но не я натисна.

— Е, как мина разговорът с Ричард?

— Като че ли вижда бъдещето си в розово — казах аз.

Розово. Миг след като изрекох думата, осъзнах, че цветът, който бе добило гневното лице на Ричард, бе именно такъв. Старият доктор Фройд не се ползваше с достатъчно уважение във века на Прозак.

— Е, положителното отношение е нещо добро, не бихте ли казали? — попита Сейфър.

— В случая на Ричард оправдано ли е?

Едрата му възлеста ръка приглади брадата му.

— Нещата стоят по следния начин, докторе: не мога да обещая, че всичко ще се уреди скоро, но също съм оптимистично настроен. С какво разполага полицията всъщност? Показанията на един рецидивист, застрашен от доживотна присъда? Твърденията на свидетелка, която вероятно е надеждна, за подаване на някакъв плик от ръка на ръка в полутъмен бар бог знае с каква цел?

— Ричард е бил там по случайност? — Усмихнах се.

Сейфър сви рамене.

— Ричард няма ясни спомени точно за тази среща, но твърди, че ако се е състояла, то е било, за да плати на господин Гоуд. Свикнал е да плаща на работниците си в брой, когато имат финансови затруднения.

— Алтруизъм? — попитах. — Или изгода, когато човек си има работа с бивши затворници?

Сейфър се усмихна.

— Ричард осигурява препитание на хора, които всички други отказват да назначат, и им помага, когато са на дъното. Имам дълъг списък от други работници, готови да свидетелстват за добрите му намерения.

— Значи очевидците могат да бъдат разобличени.

— Очевидци — промърмори той, сякаш произнесе диагноза. — Сигурен съм, че сте запознат с психологическите изследвания върху надеждността на свидетелските показания. Не бих се изненадал ако след щателно проучване за миналото на тези очевидци излязат наяве сведения за алкохолизъм, злоупотреба с наркотици и криминални деяния.

— И лошо осветление.

— Както и това.

— Успехът изглежда в кърпа вързан — отбелязах аз.

— Прекалената самоувереност е нещо опасно, докторе, но освен ако бъда неприятно изненадан… — Сейфър присви зелените си очи. — Възможно ли е да изникне нещо, за което би трябвало да зная?

— Мисля, че не.

— Добре, това е обнадеждаващо. Е, ще продължа работата си и ще ви оставя да вършите своята.