Третата тайна [bg]

— Всичко е наред — обяви Катерина. — Вероятно и двамата сте били на безопасно разстояние. Има само охлузвания и подутини по главата. — Пристъпи към леглото и добави: — Но другите новини са по-важни.

Той вдигна очи и отново изпита радост, че може да вижда красивото й лице.

— Валендреа е новият папа. Видях го по телевизията. Тъкмо обявяваше пред множеството на площада, че църквата трябва да се завърне към християнските си корени. А сега внимавай: избрал е името Петър Втори.

Мичънър направи гримаса и промълви:

— Румъния ми се струва все по-привлекателна.

— А сега ми кажи струваше ли си — усмихна се тя. — Имам предвид изкачването на онзи хълм.

— В какъв смисъл?

— В смисъл какво правихте двамата с онази жена посред нощ там, горе?

— Ревнуваш ли?

— По-скоро съм любопитна.

Той си даде сметка, че трябва да й предложи някакво обяснение.

— Трябваше да ми разкрие десетата тайна.

— Посред бурята?

— Не ме карай да бъда рационален. Събудих се през нощта и я видях да ме чака насред улицата. Беше страшничко, но реших да отида.

Въздържа се и не спомена нищо за халюцинациите си, но видението оставаше ясно, дълбоко запечатано в съзнанието му. Лекарят твърдеше, че няколко часа е бил в безсъзнание. По тази причина всичко чуто и видяно по всяка вероятност бе израз на натрупалите се факти в главата му през последните няколко месеца. Прие това, но как можеше да обясни появата на Мадоната? Нима тя се дължеше единствено на статуята, която бе видял предния ден в дома на Ясна? Така ли бе наистина?

— Виж, не знам какво бе намислила Ясна. Каза, че трябва да отида с нея, ако искам да науча тайната. И аз се подчиних.

— И не намери нищо странно в тази ситуация, така ли?

— Всичко е странно.

— Тя ще дойде.

— Какво?

— Каза, че ще дойде да те види. Преди малко я оставих в компанията на хора, които й четяха нещо.

В същия миг вратата се отвори и на прага се появи инвалиден стол, тикан от възрастна медицинска сестра. Ясна изглеждаше уморена, а главата и дясната й ръка бяха бинтовани.

— Исках да видя как си — промърмори тя.

— И аз се питах същото — отвърна Мичънър.

— Заведох те горе, защото Дева Мария го пожела. Не исках да ти се случи нищо лошо.

За пръв път в поведението й имаше нещо човешко.

— Не те обвинявам. Сам реших да дойда.

— Казаха ми, че кръстът е повреден. Разсечен от черна пукнатина по цялата дължина.

— Може би като предупреждение към атеистите — подхвърли с нотка на обвинение Катерина.

— Нямам представа — сви рамене Ясна.

— Може би днешното послание към вярващите ще изясни всичко — хапливо добави Катерина, която очевидно нямаше намерение да отстъпва.