Лунен ловец [bg]

Влязох в заведението на Ник и се разположих на високия стол пред бара. Дочух пищене откъм кръста си и осъзнах, че пейджърът ми звъни от известно време, а аз не съм го чул. Откачих го от колана и погледнах дисплея. Три нови обаждания. Не ми е ясен този скок в бизнеса. Случвало се е да минат дни без нито едно позвъняване. Сега ми се струва, че всеки час пристига по някое.

Прекарах следващите деветдесет минути на монетния автомат в коридора. Отказах дванайсет поръчки. Абсолютен рекорд. Препратих ги на Скоти. По дяволите! Не прехвърлих нито една на Джери. Не и преди Кармине да ми нареди.

Чаках двойната си порция пържени скариди и картофи. Когато при ремонта Джоко премахна кухнята в полза на дансинга, все пак остави фритюрника. Постави го в малко помещение до хладилника при входа. Не е кой знае какво, но доста неща могат да се приготвят във фритюрник. Като бонус, пържените храни правят мазен слой в стомаха и хората не се напиват толкова бързо, а тийнейджърите могат да се отбият за нещо безалкохолно и да послушат музика на живо.

Джоко беше притичал до банката и бе оставил Марни да пази бара. Тъкмо поставяше пред мен кошничката със скариди, когато Джоко влезе. Можах да го подуша и да го наблюдавам в огледалото зад бара. Стресна се, когато ме забеляза. Миризмата му се промени, издаваше тревога, дори страх.

Спря се до мен и нервно се огледа.

— Какво търсиш тук, Тони?

Погледнах го в огледалото. Сбърчих чело от смущение.

— Обядвам. Защо?

— Съмърс беше тук по-рано, търсеше те.

Думите му ме наостриха до краен предел.

Прилепите запърхаха в стомаха ми.

— Някаква представа за какво?

Направи ми знак да го последвам до сепарето отзад и аз взех със себе си скаридите и бирата. Ако се наложеше да си плюя на петите, исках да е на пълен стомах.

Седнах и той се наведе към мен.

— Не знам със сигурност, но изглеждаше доста настръхнал. Джанис чула партньора на Съмърс да споменава на излизане, че изгаря от нетърпение да ти сложи белезниците.

Да, определено бяха прилепи.

— Имаха ли заповед? Ти какво им каза? — Отхапах една скарида до опашката. Нямаше време да поръчам сос.

Джоко сви рамене.

— Казах им истината — че не съм те виждал дни наред. Почакаха малко и поговориха с някои от клиентите, преди да си тръгнат. Разпитаха и Джанис. Тя попитала защо те търсят. Не й казали, но подочула нещо за жена, която те разпознала в албум със снимки.

Мамка му! Знаех си, че не трябва да я оставя да си тръгне. Трябваше да елиминирам и двамата.

Чух скърцането на автомобилни гуми отпред, хвърлих поглед през витрината и видях колата на Съмърс, следвана от три полицейски автомобила. Вратите се отвориха. Бяха извадили оръжието си.