Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Отново чу стона. Повдигна факлата и се огледа бавно наоколо. В стената имаше тясна пукнатина. Тя се обърна настрани и се промуши през нея.
Имаше друга стая. И в средата й на един стол седеше вързан Роби.
— Роби — прошепна тя, бързайки към него.
Той вдигна глава и тя се спря на място. Мили боже, бяха направили лицето му на каша. Едното му око бе подуто, другото бе порязано над веждата. Оттам се стичаше кръв.
— О, Роби.
Ванда остави факлата между два камъка. Горчилка се надигна в гърлото й, когато видя порязванията по гърдите му.
— Гладен — прошепна той.
О, не, трябваше да се сети да донесе малко синтетична кръв със себе си.
— Не се притеснявай. Ще те телепортираме оттук направо някъде, където има кръв.
В хижата имаше достатъчно. Можеше да го телепортира там.
Тя остави долу ножа си и хвана веригата около гърдите му. Извика, когато среброто изгори пръстите й. Разбира се, сребро, за да не може да се телепортира. Тя трепна при вида на изгарянията по гърдите на Роби.
Огледа се наоколо за нещо, с което да предпази ръцете си. Чорапи? Погледна към краката на Роби. Бяха боси и кървави. По дяволите! Нямаше ли част от този мъж, която не бяха измъчвали?
— Гладен — прошепна отново Роби.
— Нека те измъкнем оттук.
Тя издърпа ризата си и я уви около ръцете си. След това отви веригата от гърдите и врата му. Видя, че ръцете му са вързани зад стола със сребро. Те бяха изгорени и от тях капеше кръв.
Роби започна да трепери и тя осъзна, че той се бореше с нуждата да я ухапе.
— Само още малко, дръж се.
Тя махна веригата, която придържаше бедрата му към стола.
— Не! — изплака Роби.
— Всичко ще е наред — увери го тя.
Нещо остро се заби в гърба й и тя се изправи рязко, надничайки зад рамото си.
Зигизмунд стоеше зад нея, а сабята му бе забита в гърба й.
— Отново се срещаме, Ванда. За последен път.
Глава 23
Ванда погледна към ножа си на земята. Никога нямаше да стигне до него навреме. Нямаше и да успее да отвърже камшика си достатъчно бързо. Остави ризата си да падне на земята и обви ръка около дръжката на пистолета, затъкнат в колана на дънките й.
Внезапно Зигизмунд я сграбчи, дърпайки я назад към гърдите си. Той извъртя сабята си и я притисна в гърлото й.
— Трябваше да те убия преди много години. Йедрек настоя да го направи сам, но вече го няма. Ти и гадните ти другарчета ще платите за убийството му.
Ванда задържа дъха си, страхувайки се, че сабята ще пореже гърлото й, ако си поеме въздух.
Мъжът притисна шпагата още по-силно към врата й.
— Може първо да се позабавлявам с теб. Знаеш ли, винаги съм искал да те изчукам.
Той изсумтя в ухото й. Сабята му падна на пода. Ванда се обърна.
Зигизмунд се бе превърнал в купчинка прах на пода. Сестра й стоеше там, гледайки към останките му, а в треперещата си ръка държеше една шпага.
— Марта? — прошепна Ванда.
— Аз… аз най-накрая съм свободна — прошепна на полски сестра й.
Погледът й се вдигна към Ванда. Тя изпусна сабята си, която изтропа на пода.
Ванда пое дълбоко въздух.
— Ти спаси живота ми.
Очите на Марта се изпълниха със сълзи.
— Аз убих малката ни сестра. Не го мислех, нито го исках — тя погледна към купчината пръст. — Той ме контролираше толкова дълго. — С внезапен вик Марта мина през прахта. Мачкаше я и мачкаше и не спираше да плаче: — Мразя го! Мразя го!
— Марта — Ванда я хвана за раменете. — Всичко е наред. Сега сме заедно.
Тя примигна през сълзи.
— Можеш ли да ми простиш?
— Да. — Ванда я придърпа силно и я прегърна. Сестра й трепереше в ръцете й. — Можеш ли да ми помогнеш да освободим Роби?
Пусна Марта и се премести зад Роби, за да освободи веригите около китките му.
Сестра й не помръдна от мястото си, гледайки към Роби със сълзи, спускащи се по лицето й.
— Роби!
Ванда чу Ангъс да вика в пещерата.
— Тук сме!
Шотландецът се промуши през тясната пукнатина. Той се спря, когато видя Марта и вдигна сабята си.
— Всичко е наред, Ангъс. Тя е с мен.
Ванда освободи веригата, вързана около китките на Роби и той се плъзна напред.
Ангъс се спусна напред, за да го хване.
— О, Роби, момко.
— Гладен — прошепна Роби.
— Разбира се.
Ангъс се разрови из спорана си и извади една бутилка с кръв. Той отвъртя капачката и повдигна бутилката до устата на Роби.