Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Кръв господня — измърмори Драганести.
Фил изтича през предната врата. Няколко Бунтовници бяха избягали през предните врати на деветте бунгала, когато вампирите ги бяха нападнали през задните. Бунтовниците образуваха тълпа близо до огъня. Още Бунтовници се измъкнаха от хижата, едва избягвайки да бъдат екзекутирани от Ангъс и неговата група.
Фил преброи, че поне двадесет и пет Бунтовници бяха останали в отвореното пространство. Бяха изгубили поне половината от началната си бройка. Доколкото той можеше да каже, всички от добрите вампири бяха оцелели първоначалното нападение. Седемдесет и четири срещу двадесет и пет. Победата беше почти в ръцете им.
Вампирите обградиха Бунтовниците и стесниха периметъра.
— En garde! — Колбеър се спусна към отвореното пространство с още трима мъже. На гърдите му имаше кървяща рана. — Идват от пещерата. Трябва да са поне стотина!
Фил преглътна трудно. Той и приятелите му бяха затънали до шия в лайната.
Ванда обикаляше из хижата. Имаше лошо предчувствие за тази битка. Ако добрите вампири се провалиха, войната щеше да свърши. Бунтовниците щяха да спечелят.
И как можеше да не прави нищо, когато Фил се бореше за живота си? Как можеше да живее със себе си, ако той загинеше?
Тя спря до масата и погледна оръжията, които й бе купил. На мига разбра какво трябва да направи. Нави крачола на дънките си, постави канията и сложи ножа в нея.
— Тръгваш ли? — попита Бринли.
Ванда кимна.
— Имам лошо предчувствие за това.
— Тогава и аз ще дойда с теб. Можеш да ме телепортираш, нали?
Вратата се отвори с трясък и момчетата нахлуха вътре.
— И ние искаме да се бием — обяви Дейви.
— Не — каза Бринли. — Прекалено сте млади.
— Но ние можем да се бием — настоя Грифин. — Може да ги нападнем като вълци.
— Можете да се превърнете? — попита Ванда. — Мислех, че това беше само снощи.
— Цикълът на пълната луна има ефект върху нас в продължение на три нощи — обясни Бринли. — Първата нощ се превръщаме без значение от желанието ни за цялата вечер. През другите две нощи може да изберем дали да се превърнем, или не.
— А ние искаме да се превърнем! — Дейви погледна към Ванда. — Ако можеш да ни заведеш там, ще се бием.
— Моля те — обади се Гавин. — Господин Джоунс вярва в нас. Искаме да му покажем, че ние заслужаваме това.
Бринли въздъхна.
— Добре. Но ако някой от вас бъде ранен, ще се отдръпнете. Ще останете в безопасност. — Тя се обърна към Ванда. — Колко можеш да телепортираш наведнъж?
Ванда трепна.
— Само един.
Момчетата изстенаха.
— Чакайте малко. — Ванда сграбчи телефона си. Заля я облекчение, когато видя дългия списък с контакти. Слава на бога, че Фил бе мислил в перспектива. Тя се обади на Маги.
— Маги, Ванда е. Нуждая се от двама ви с Пиърс тук веднага. Донесете и някакво оръжие.
— В опасност ли си? — попита Маги. — Веднага пристигаме.
След броени секунди Маги и съпругът й се появиха в хижата. Маги държеше телефон и пистолет, докато Пиърс придържаше пушка. И двамата имаха ножове, пъхнати в коланите им.
Ванда бързо им обясни ситуацията.
— Не е нужно да се биете, ако не желаете, но се нуждаем от помощта ви, за да стигнем на мястото.
— Не е проблем. — Пиърс погледна към групата момчета. — Сигурни ли сте, че искате да направите това?
— Да, нека да вървим — настоя Дейви.
— Къде точно отиваме? — попита Маги.
— Финиъс каза, че е лагер южно от планината Ръшмор. Мислех да се обадим на някой от тях и да се телепортираме направо там.
Пиърс се намръщи.
— Ако се бият, няма да отговорят на телефоните си.
— Трябва да опитаме.
Ванда прегледа списъка си с контакти.
Бринли извади своя телефон.
— Наблизо до тях трябва да има глутница. Ще се опитам да ги открия.
Очите на Ванда се спряха на името Кио. Японският турист и приятелите му бяха предложили помощта си преди. Тя набра номера му.
— Кио, Ванда е. Не знам дали си спомняш…
— Ах, Ванда, известната знаменитост. За мен е чест.
— Кио, можеш ли да се телепортираш при мен заедно с приятелите си? И ако имате някакво оръжие, може ли да го вземете с вас?
— Неприятности ли имаш? Веднага пристигаме — Кио, Юки и Йоши се появиха, всеки с по един самурайски меч.