Ритуалите на водата
- Автор: де Уртури Эва Гарсиа Саэнс
- Серия: Мълчанието на Белия град #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0361-5
- Переводчик: Мариана Китипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ритуалите на водата». Краткое содержание книги:
Скоро Кракен разбира, че си има работа със сериен убиец, който имитира Ритуалите на водата на свещени места в Страната на баските и Кантабрия, като умъртвява хора, които според него не заслужават да бъдат родители.
Но главната инспекторка Алба де Салватиера също чака дете. И има голяма вероятност то да се окаже на Кракен.
А убиецът е някъде наблизо.
Непредсказуем и увлекателен, Ритуалите на водата е великолепен черен роман, чийто достойнства са не само в умело изградения сюжет, но и в културния контекст, историческото документиране и изненадващия финал.
"Добре, започвай" — предадох се.
"Сестра ми Асун умря при доста странни обстоятелства. Винаги съм смятала, че Саул я е блъснал в кладенеца, макар да не храня никакви надежди, че след толкова години може да го докажете и да го тикнете в затвора. Но поне мога да спра тази касапница и това, което той предизвика."
"Кажи ми какво е предизвикал."
"Това е дълга история…"
"Колкото по-скоро започнеш..!
"Добре. Саул и Сара, по-голямата му сестра, винаги са имали странни взаимоотношения. Семейството им живееше открай време в Сантиляна дел Map, носеха се слухове… Майката беше болнава и на легло през последните години от живота си. Бащата — много строг и набожен, като някогашните глави на семейства. Спартански живот, библейски имена, неделна литургия в дванайсет. Както и да е, умряха рано. Братът и сестрата бяха много близки, никой не успя да си обясни защо Саул започна да ухажва малката ми сестра. Беше почти дете, още не се беше развила напълно. Сестра ми обаче беше луда по Саул, като всички момичета в градчето. Ожениха се много млади и когато беше на осемнайсет години им се роди Ребека."
"Дотук е ясно" — написах.
"Саул изолира сестра ми, беше очарователен, но и властен. Отдалечи я от мен и семейството ми, предлогът беше Ребека, винаги Ребека. Често ги посещавах в дома им, почти винаги скришом от Саул. Той не ме харесваше, създаваше дрязги между мен и сестра ми. Понякога си мислех да се откажа и да ги оставя на мира, но му нямах доверие. Не вярвах в прекрасния свят на Саул, нито в съвършения и идиличен живот, който ни обрисуваше." "Защо не вярваше, Голдън?"
"Ще ти обясня. След смъртта на сестра ми продължих да поддържам връзка с Ребека, почти винаги зад гърба на Саул. Бях ѝ кръстница и с нея бяхме много близки, независимо дали я посещавах, или не. Момичето изстрада много, но намери убежище в баща си. А баща ѝ я изолира, създаде се една много перверзна връзка между Саул, Ребека и Сара, която играеше ролята На много строга втора майка. Ребека имаше богато въображение, баща ѝ пълнеше главата със своите древни истории, с ритуали, с култови места. Ребека се затвори в един въображаем свят, отдаде се на книгите, които баща ѝ я караше да чете, за да му угоди. Сестра ми я нямаше и между тях се създаде една нездрава близост!"
Дотук бях съгласен с Голдън. Бях видял всичко това в лагера — взаимната им зависимост, постоянната загриженост един за друг.
"Понякога не виждах Ребека с месеци. След лагера в кантабрийското селище, къде сте били ти и останалите жертви, отидох да я видя. Изглеждаше променена, замислена, по-зряла. Много тъжна. Разтревожих се за нея. Не поиска да ми каже нищо, но много се уплаших. Един ден, през април 1993 г., отидох в дома им. Баща ѝ беше в университета, заварих я да пълни с дрехи една малка раница. Изглеждаше много зле. Коремът ѝ беше издут под пуловера. Вдигнах го и онемях, Кракен."
"Била е бременна?"
"Но, но беше родила няколко дни по-рано, вкъщи, с помощта на Саул и Сара. Бебето бе умряло, родило се преждевременно, както ѝ казали баща ѝ и леля ѝ. Нормално, по онова време Ребека беше много малка, едва четиринайсетгодишна."
"Кой беше бащата?"
"Саул."
"Саул?"
"Да, Кракен. Саул харесваше малки момичета, още неоформени. В селото открай време се носеха разни слухове."
"Какви слухове по-точно?"
"Че са виждали него и сестра му Сара да се държат за ръка, да се целуват, да се докосват в плевните… от малки. Бяха истории за извратени отношения. За кръвосмешение. Но сестра му порасна и слуховете секнаха, вече не ги виждаха да се държат толкова интимно, изглежда, му стана безразлична, когато стана зряла жена".
Подканих я да продължи, но не бях сигурен колко още чудовищни истории можеше да асимилира главата ми за една сутрин.
"Затова се ожени толкова млад за сестра ми. И затова се отдалечи от нея, когато стана зряла жена и на трийсет години вече имаше женствени форми. Престана да се интересува от нея. От сестра ми знам, че в продължение на месеци Саул не я е докосвал в леглото. Когато Ребека навърши дванайсет години, сестра ми стана излишна в дома им."
"Ребека ли ти каза, че баща ѝ е сторил това?"
"Да, Унай. Бека обожаваше баща си, бе го поставила на пиедестал. Представи си шока, който е преживяла, когато е трябвало да асимилира двете реалности. Обичаш баща си, боготвориш го, а той те изнасилва."
"Ти какво направи, когато тя ти каза?"
"Отведох я оттам. Подкрепих решението ѝ да избяга."
"И си съчинила безследно изчезване."
"Съчиних убийство. Исках да натопя Саул, за да плати за стореното от него. Убедих Ребека да избяга с мен, казах ѝ, че ще ѝ дам нова самоличност и паспорт, че ще напуснем страната и повече никога няма да чуе за баща си, но за тази цел трябваше да убедим Саул, че Бека е мъртва."