Ритуалите на водата
- Автор: де Уртури Эва Гарсиа Саэнс
- Серия: Мълчанието на Белия град #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0361-5
- Переводчик: Мариана Китипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ритуалите на водата». Краткое содержание книги:
Скоро Кракен разбира, че си има работа със сериен убиец, който имитира Ритуалите на водата на свещени места в Страната на баските и Кантабрия, като умъртвява хора, които според него не заслужават да бъдат родители.
Но главната инспекторка Алба де Салватиера също чака дете. И има голяма вероятност то да се окаже на Кракен.
А убиецът е някъде наблизо.
Непредсказуем и увлекателен, Ритуалите на водата е великолепен черен роман, чийто достойнства са не само в умело изградения сюжет, но и в културния контекст, историческото документиране и изненадващия финал.
Успокои Хота:
— Състоянието ѝ се е влошило, вече ни предупредиха. Гледай да не говориш с нея, нито да насърчаваш фантазиите ѝ. Ще се опитам да не отсъствам от лагера, в случай че се наложи отново да постъпи в болница.
А добродушният Хота за нищо на света не искаше да затворят отново момичето в болница, нито лагерът да приключи преждевременно поради липса на ръководител. А и отчасти защото се опитваше да отложи колкото се може повече момента, в който щеше да се изправи пред реалността, очакваща го във Витория.
Ребека, чийто инстинкт за съхранение я бе научил да долавя и най-малките промени в настроението на Саул, също разбра веднага, че нещо е нарушило връзката между нея и баща ѝ. Край на усмивките, на съпричастните жестове, вече беше само Синята брада с ужасния му поглед.
— Татко, какво ти е?
— Утре вечер, Бека. Утре, дъще.
Пристигнаха следобед в Деба, към тях се бяха присъединили доброволци от предишни години, така че представляваха многобройна група младежи, които се разпръснаха из баровете на селището. Накрая седнаха на плажа в кръг, обединени от чувството за братство, за да се сбогуват с преживяното. Беше последният ден от лагера. Всички знаеха, че тази отсрочка в живота им изтича, че всеки от тях ще се върне към ежедневието си, в Сантандер, във Витория, че някои от тях няма да се видят отново.
Унай бе седнал на предната седалка на микробуса по пътя на отиване. Искаше да е сам и да помисли за това, което смяташе, че ще се случи тази вечер. Веднага обаче забеляза, че нещо не е наред между Саул и дъщеря му. По време на двата часа път от Кабесон де ла Сал до Деба не размениха нито дума. Саул се държеше студено. Ребека, подобно на водно конче, не преставаше да мърда единия си крак с тик, който почти подлуди Унай.
Когато най-после слязоха от автобуса, Саул разтовари бронзовия котел и пълните с медовина бутилки.
През това време Унай се приближи до момичето.
— Добре ли си?
— Разбира се, Унай. — Ребека успя да се усмихне насила.
Нямаше защо да се държи грубо с хората.
Унай винаги се бе отнасял добре с нея. Оставаше да измете кухнята вечер, помагаше ѝ да изхвърли торбите с боклук.
"Може би е тъжна, защото се връща в Сантандер, а там всичко ѝ напомня за майка ѝ" — помисли си момчето.
— После може да поговорим, ако искаш — предложи той.
— Добре — съгласи се Ребека.
Поне някой искаше да разговаря с нея. Защото ако ставаше дума за Лучо, Асиер и Ана Белен…
По-добре да не мисли за това.
Беше последният ден, нямаше да ги види отново. Никога.
Да вървят по дяволите. Да вървят по дяволите всички.
Саул беше приготвил една легенда за случая, една история от устната традиция, записана през 1865 г. по разказа на старица от село Деба.
— Проклятието на трите вълни, чували ли сте я преди?
Всички поклатиха отрицателно глава, никой не беше родом от този район, а легендата беше стара, много стара.
— Жената разказва, че през онези години, в средата на деветнайсети век, в Деба живеел рибар със съпругата си и дъщеря си. Също и с племенника си и с един млад моряк на име Блинич. Казват, че рибарят в продължение на много дни нямал късмет с улова и се връщал у дома си притеснен, с празни мрежи. Една нощ, когато тримата рибари спели в лодката, две жени се явили насън на Блинич. Наричат ги вещици, самодиви, водни нимфи… Има различни версии на първоначалната история. Както и да е, жените предупредили Блинич, че ще ги сполети корабокрушение и че същата нощ лодката им ще се изправи пред три огромни вълни. Първата — от мляко. Втората — от сълзи. Третата — от кръв. По-възрастната жена му казала, че единственият начин да ги преодолеят, е да пронижат с харпун вълната от кръв, но тогава тя щяла да умре. Когато се събудил, Блинич, нервен и възбуден, разказал съня на рибаря, но той не му повярвал и излезли в морето да ловят риба.
— … и се появили трите вълни — прекъсна го Хота, който се впечатляваше от историите, които чуваше, и нощем в спалния чувал дълго мислеше за тях.
— Така и станало. Веднага щом излезли от пристанището, се появила бяла вълна, била тази от мляко. После успели да се справят някак с вълната от сълзи. Когато обаче придошла огромната вълна от кръв, рибарят вече бил наясно, че трябва да развали проклятието и да я прониже с харпун. Така и сторил — и морето се успокоило — и мрежите се напълнили с риба.
— Щастлив край — побърза да заключи Лучо, който винаги слушаше внимателно обясненията на Саул, бъдещия си преподавател в университета, както се надяваше.