Ладията на Харон

Полицейски сирени пронизаха настъпилата след престрелката тишина. Към местопроизшествието потеглиха линейки, още полицаи и репортери, и други хора. Халид продължаваше да лежи в канавката. Дъждът барабанеше по гърба му и се стичаше във врата. Най-после се опита да стане едва когато някой се приближи и възкликна:

— Боже Господи.

Худари успя да се надигне само няколко сантиметра и в следващия миг почувства силна, пронизваща болка. Беше ранен много по-сериозно, отколкото мислеше.

— Жив е — извика гласът. — Веднага доведете лекар.

По рамото го докосна сигурна, здрава ръка и Халид изохка.

— Ще се оправиш — добави гласът колкото е възможно по-окуражително при вида на толкова много кръв. — Тялото ти е надупчено, но ще оцелееш.

— Имаш ли представа кой е той? — обърна се лекарят към полицая, когато започна да преглежда Халид.

— Да. Най-големият късметлия, когото съм виждал.

Хасан бен Руфти зашлеви с всичка сила изправилия се пред него мъж. Ударът беше силен, но тлъстините, обгръщащи ръката му, не и позволиха да замахне естествено и дебелото му тяло пое по-голямата част от мощта. Последвалият удар с опакото на дланта беше много по-резултатен, особено когато диамантеният му пръстен одра ивица кожа от лицето на мъжа. Доволен от появата на кръв, Руфти го зашлеви отново. Този път тлъстият му пръст се закачи в острия ръб на масата и се разкървави. Той изруга и го засмука ожесточено, сякаш се страхуваше, че ще изгуби някое хранително вещество заедно с капките кръв, бликащи от раната.

— Винаги съм бил обграден от тъпаци — жаловито извика Руфти на двамата мъже, застанали зад човека, който трепереше от страх за участта си. Той извади пръста си от устата, за да изяде намазаната с хайвер хапка, а после отново го налапа и продължи да говори. — Толкова ли е трудно да изстреляш ракета по неподвижна мишена? Беше ти казано да стреляш веднага щом колата спре, но ти реши да изчакаш достатъчно дълго, за да позволиш на Худари на избяга.

— Но, моля те. Шофьорът ми беше като брат. Сигурно знаеш това — изхлипа коленичилият на земята кюрдски борец за свобода.

— Дадох на организацията ти един милион долара срещу смъртта на един-единствен човек, а ти ми казваш, че не си готов да се жертваш за вашата кауза? Шофьорът трябваше да умре. И двамата знаехте това. Той трябваше да застреля Худари и после да умре в експлозията от ракетата. Мъченичеството беше ключът за операцията. В името на Аллах и Пророка, как очакваш да подкрепим каузата ви, когато никой не знае кои сте? — Дебелите устни на Руфти мляснаха неприлично от гняв и разочарование. — Знаеш ли, че на английски само с малка промяна в правописа кюрд означава вид сирене? [7] С такова име народът ти вече се е превърнал в посмешище. Кюрдска държава. Звучи като страна на дойни крави и производители на сирена.

Руфти погледна часовника си, който имаше специална каишка, за да обхване дебелата му китка.