![Метеоритът [Deception Point - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/8/meteoritt-deception-point-bg-download.jpg)
Метеоритът [Deception Point - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Метеоритът [Deception Point - bg]». Краткое содержание книги:
Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка.
Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да подвърди автентичноста на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос. Но Рейчъл е безпомощна, защото „артефактът“ се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил? И защо?
Отговорът е с гриф „Свръхсекретно“.
— Половинметрова въшка? — скептично се обади Корки. — И щеше да предположиш, че толкова голяма буболечка е от Земята?
— Може би не сега, но не е задължително този вид все още да съществува — отвърна океанологът. — Това е фосил на сто и деветдесет милиона години. Горе-долу през юрския период. Много праисторически фосили на огромни същества изглеждат смайващо, когато откриваме останките им — грамадни крилати влечуги, динозаври, птици.
— В аргументите ти има сериозен недостатък, Майк — възрази Корки. — Всички праисторически същества, които току-що назова — динозаври, влечуги, птици — имат вътрешни скелети, което им позволява да достигат огромен ръст въпреки земната гравитация. Но този фосил… — Той взе образеца и го повдигна. — Тия неща имат екзоскелети. Те са артроподи. Буболечки. Ти самият казваш, че всяка толкова голяма буболечка може да е еволюирала единствено при ниска гравитация. Иначе външният й скелет щеше да се смачка под собствената си тежест.
— Точно така — съгласи се Толанд. — Ако е съществувал на Земята, този вид е щял да се смачка под собствената си тежест.
Корки раздразнено свъси вежди.
— Хм, освен ако някой пещерен човек не е имал антигравитационна ферма за въшки, Майк, не разбирам как може да правиш заключението, че една половинметрова буболечка има земен произход.
Толанд се усмихна. Корки пропускаше нещо съвсем елементарно.
— Всъщност има друга възможност. — Той внимателно погледна приятеля си. — Ти си свикнал да гледаш нагоре, Корки. Погледни надолу. На Земята има огромна антигравитационна среда. И тя съществува от праисторически времена.
Астрофизикът го зяпна.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
Рейчъл също се изненада.
Толанд посочи през илюминатора огряното от луната море, което хвърляше отблясъци под самолета.
— Океанът.
Рейчъл тихо подсвирна.
— Естествено.
— Водата е слабогравитационна среда — поясни Толанд. — Под вода всичко тежи по-малко. В океана живеят огромни деликатни създания, които не биха могли да съществуват на сушата — медузи, гигантски сепии, лентовидни змиорки.
Корки се съгласи, но не напълно.
— Добре, обаче в праисторическия океан никога не е имало гигантски буболечки.
— Разбира се, че е имало. И все още има. Хората ежедневно се хранят с тях. В повечето страни са деликатес.
— Майк, кой яде гигантски морски буболечки, по дяволите?
— Всеки, който обича омари, раци и скариди.
Корки го зяпна.
— Ракообразните по същество са гигантски морски буболечки — каза Толанд. — Те са под разред на типа артроподи — въшки, раци, паяци, насекоми, скакалци, скорпиони, омари, всички са роднини. Всички те са видове с разчленени крайници и външни скелети.
На лицето на Корки внезапно се изписа отвращение.
— От класификационна гледна точка те много приличат на буболечки — продължи океанологът. — Подковообразните раци приличат на гигантски трилобити. А щипките на омара приличат на щипките на голям скорпион.
Корки позеленя.
— Никога вече няма да ям раци!
Рейчъл изглеждаше заинтригувана.
— Значи артроподите на сушата остават малки, защото гравитацията осъществява естествен подбор за малки размери. Но във водата телата им се олекотяват и могат да растат?
— Точно така — потвърди Толанд. — Ако не разполагахме с достатъчно фосилни свидетелства, можехме грешно да класифицираме царския рак на Аляска като гигантски паяк.
Вълнението на Рейчъл като че ли отстъпи мястото си на безпокойство.
— Майк, хайде пак да изключим очевидната автентичност на метеорита. Кажи ми следното: смяташ ли, че фосилите, които видяхме на Милн, може да идват от океана? От земния океан?
Океанологът усети директността на погледа й и истинската тежест на въпроса.
— Хипотетично отговорът е „да“. Части от океанското дъно са на сто и деветдесет милиона години. На същата възраст като фосилите. И теоретично в океаните могат да се появят форми на живот, които приличат на тези.
— О, я стига! — изсумтя Корки. — Не вярвам на ушите си. Да изключим автентичността на метеорита ли? Автентичността на метеорита е безспорна. Даже на Земята да има океанско дъно на същата възраст като метеорита, със сигурност не съществува дъно с овъглена кора, странно никелово съдържание и хондрули. Хващате се за сламки.
Толанд разбираше, че астрофизикът е прав, и все пак след като си бе представил вкаменелостите като морски същества, вече не изпитваше такова благоговение към тях. Вече му се струваха някак си по-познати.
— Майк, защо никой учен от НАСА не е допуснал възможността тези фосили да са океански същества? — попита Рейчъл. — Дори от океан на друга планета?