Метеоритът [Deception Point - bg]

Тенч потъна в мълчание. Пикъринг я остави да се измъчи още малко.

— И аз като вас не искам политически скандал. Но бяха изречени лъжи. Лъжи, които трябва да бъдат опровергани. Ако искате да ви помогна, трябва да започнете да се държите честно с мен.

Предложението очевидно я изкушаваше, но тя предпазливо попита:

— Щом сте сигурен, че са изречени лъжи, защо не го заявите официално?

— Не се меся в политически въпроси.

Тенч измърмори нещо, което прозвуча като: „Глупости“.

— Нима се опитвате да ме убедите, Марджъри, че съобщението на президента е сто процента вярно?

Последва дълго мълчание. Директорът разбра, че е спечелил.

— Вижте, и двамата знаем, че това е бомба със закъснител. Но още не е късно. Може да се направи компромис.

Тенч няколко секунди не отговори нищо. Накрая въздъхна.

— Трябва да се срещнем.

„Туш“ — помисли си Пикъринг.

— Имам да ви покажа нещо — продължи главната съветничка. — И ми се струва, че то ще хвърли известна светлина върху въпроса.

— Ще дойда в кабинета ви.

— Не — припряно отвърна тя. — Късно е. Вашата поява тук ще породи безпокойство. Предпочитам всичко да си остане между нас.

Пикъринг разбра подтекста на думите й. „Президентът не знае нищо за това“.

— Заповядайте тук — каза той.

— Хайде да се срещнем на някое дискретно място — недоверчиво предложи Тенч. Директорът го очакваше.

— Паметникът на Рузвелт е близо до Белия дом — рече тя. — По това време ще е пусто.

Пикъринг се замисли. Паметникът на Рузвелт се намираше точно между паметниците на Джеферсън и Линкълн в изключително безопасна част на града. Накрая се съгласи.

— След час — каза Тенч. — И елате сам.

Веднага щом затвори, Марджъри Тенч се обади на Екстром и напрегнато му съобщи лошата новина.

— Пикъринг може да е проблем.