![Собствено правосъдие [Divine Justice - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/7/sobstveno-pravosdie-divine-justice-bg-download.jpg)
Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]». Краткое содержание книги:
Сега Оливър Стоун е най-издирваният убиец в Америка. Но не само от ФБР. Един човек от миналото му го иска мъртъв, и то веднага. А членовете на клуб „Кемъл“ го искат жив и са готови да рискуват живота си, за да го спасят.
Часове след двата фатални изстрела Оливър пътува с влак за Ню Орлиънс с надеждата, че след урагана „Катрина“ наемат строителни работници на черно. Във влака обаче става побой, добрият самарянин Оливър се намесва и трябва да слезе на първата гара, за да избегне проверката на документите. Внезапното прекъсване на пътуването му го отвежда в едно миньорско градче, където постоянно се случват загадъчни инциденти. Самият Оливър на няколко пъти е на косъм от смъртта. А човекът от миналото вече е надушил следите му. Членовете на клуб „Кемъл“ също. Кой ще го открие пръв?
Тайри го огледа и бавно поклати глава.
— Вярвам ви — тежко рече той и седна на ръба на бюрото, позволявайки на Анабел да хвърли признателен поглед на Алекс. — Защо мислите, че фермата на Аби Райкър има нещо общо с тази история?
— Думите на Шърли са недвусмислени — отговори Кейлъб.
— Само не ми казвайте, че и самата Аби е замесена. Това е налудничаво.
— Не обвиняваме никого — въздъхна Анабел. — Но нейният син е изчезнал.
— Мрежа за разпространение на наркотици с център Дивайн — поклати глава Тайри. — Но ако твърдението на Шърли за липсващите кашони е вярно, значи и съдията е в играта! — удивено възкликна той. — Хитро измислено, защото едва ли някой ще вземе да проверява документите, предназначени за съда! А кой би повярвал, че за магарета ще бъдат използвани миньорите от метадоновата програма?
На вратата се почука и в канцеларията се появи Чарли Тримбъл, облечен в риза на райета и бежови панталони.
— Понеже светиш, реших да…
Видял посетителите на шерифа, вестникарят се стъписа и млъкна.
— В момента съм зает, Чарли.
Тримбъл бързо се окопити и погледна към Анабел.
— А, ето я и дъщерята. Все още ли търсите баща си?
Анабел никак не хареса ударението върху последните думи.
— Той не ми е баща — отсече тя и се обърна към Алекс. — Това е човекът, за когото ви говорих. Вестникарят, търсещ горещата новина.
— Но не и с цената на националната сигурност — добави агентът.
— Националната сигурност? — стресна се Тримбъл и погледна към Тайри. — За какво говорят тези хора?
— Очевидно Бен не е човекът, за когото се е представил.
— Така си и знаех! — възбудено извика вестникарят. — Мисля, че имам представа за истинската му самоличност. Материалът ми е готов и…
Не довърши изречението, а смаяно се втренчи в служебните карти на Анабел и Алекс, тикнати под носа му.
— Няма да публикуваш дори сричка от това, с което разполагаш, Тримбъл! — мрачно отсече Анабел.
— Не се опитвайте да ме заплашвате! — отстъпи крачка назад вестникарят.
— Не ви заплашваме, а само ви предупреждаваме! — обади се с гробовен глас Алекс.
— За какво?
— Ако публикувате и една дума за това, което се случва тук, и тя навреди на нашия човек, много бързо ще се озовете в Замъка!
— В Замъка ли? Какъв замък?
— Левънуърт.
— Но той е военен затвор!
— В който има специално отделение за хора, застрашили националната сигурност — все така мрачно отговори Алекс, едва сдържайки усмивката си. — За протокола бих добавил, че от мен зависи дали ще влезете в тази категория.
— Къде остана Първата поправка?
— А случайно да си чувал за Втората? — заплашително избоботи Рубън и отметна якето си, под което проблесна тежкият пистолет.
— Исках да кажа… — объркано запелтечи Тримбъл. — Всъщност нищо, забравете!
— Тримбъл? — докосна ръката му Анабел.
— Да? — колебливо я погледна той.
— Вървете си у дома. Още сега, преди да сте пострадали.
Вестникарят побърза да излети през вратата, а тя се извърна към Тайри.
— Мисля, че е време да разберем къде превръщат наркоманите в магарета.
71
Тайри тръгна напред с патрулната кола, следван от микробуса. Спряха на около осемстотин метра преди входа на фермата.
— Оттук ще вървим пеша — обяви шерифът. — Не искам да подплашим никого, а до появата на миньорите има още време.
Започнаха да си пробиват път сред гората и излязоха там, където граничеше с двора на къщата. Беше тъмна. Пред нея бяха паркирани пикапът и миникупърът на Аби.
— Отзад има черен път, който води до един изоставен хамбар — обясни полугласно Тайри. — Предлагам да наблюдаваме и него, просто за всеки случай.
Рубън, Хари и Кейлъб поеха натам, следвайки инструкциите на шерифа.
Двете групи заеха позиция и зачакаха. Времето сякаш спря.
— Четири сутринта — промърмори след доста време Алекс, поглеждайки часовника си. — Според мен няма да се случи нищо. Може би не всяка нощ пренасят наркотици.
Тайри кимна и раздвижи изтръпналите си крайници.
— Вероятно са отложили доставката след убийството на Шърли.
В този момент при тях дотича Хари.
— Открихте ли нещо? — възбудено попита Алекс.
— Да, въпреки че наоколо няма жива душа — отвърна Фин. — Последвайте ме.
Не след дълго се присъединиха към Рубън и Кейлъб, които чакаха в близост до хамбара. Хари посочи към гората срещу входа.
— Там е минавал някой. Има пречупени клони и смачкани храсти.