Тай-пан

— У Фанг Чой и Джин-куа са корабни другари?! — попита Струан потресен.

— Така е думата, приятел. Ние охраняваме морската му търговия да не попадне в ръцете на лайняни пирати. Контролираме морето. Почтено е да се плаща за услугите, нали? Така че понякога ние инвестираме парите му, за да получим печалба, така ли? Инвестираме понякога. Чай, коприна, опиум. Заеми. — У Куок се държеше за корема и от смеха на тесните му очички се появиха сълзи. — Така излиза, че ние също сме партньори — ние и „Ноубъл хаус“. Има ли по-изгодна инвестиция, а, приятел?

— Какво предлагате като „услуга“, У Куок?

— Да пием за среброто и за вашия джос, тай-пан. После ще говорим.

— Той каза да обесят момчето, ако се забавим повече от час — напомни Скрагър, като напълни три чаши с ром. — А ако вдигнем платно, да ни хвърлят във въздуха и да обесят момчето.

— Колко прави един час, приятел?

— Достатъчно дълго.

У Куок продължи да яде известно време.

— И ще обесите момчето?

— А вие? — Струан извади часовника си и го постави на масата. — Половината време измина.

У Куок взе една чаша от Скрагър и пи бавно. Струан почувства как косата на тила му се изправи от напрежение. Чуваше приглушените звуци от китайската реч, скърцането на опънатите въжета и на дъските.

Отвън долиташе тихият шум на дъжд. У Куок взе клечка за зъби и започна да чисти зъбите си, учтиво покрил уста с ръка. Дъждът се усили.

— Услугата, която У Куок иска! — започна той. — Флотилията ви се състои от двайсет клипера, така ли?

— Деветнайсет.

— Добре, деветнайсет. На всеки един ще поставяме по един наш човек. Обучавате ги като капитани. Офицери. Деветнайсет човека. Както е редно, за да станат добри капитани. Биете ги, влачите ги под кила на кораба, каквото пожелаете, само не ги убивате. Пет години ще са ваши, после се връщат обратно. Второ. След една година и един ден получаваме клипер. Като „Чайна клауд“. Цената му ще платим в сребро. Вие плащате в пари и в друго, ние — в сребро. Оборудван с топове, такелаж и платна. Десет от нашите хора отиват в Блайт и наблюдават построяването му, после се връщат с него. Къде и как ще получим кораба — ще решим по-късно, нали така, Скрагър?

— Мда.

— Последно, даваме ви един малчуган — трима малчугани — да образовате. Три момчета да изучите като контета. В най-доброто лондонско училище — каза У Куок, — каквото и да струва.

— Най-добрите дрехи, карети, квартири и храна — добави Скрагър, да станат като проклетите контета. Да получат най-изискано образование. Оксфорд или Кембридж. Да. Университет и после у дома.

— Това не е една услуга, а много — възмути се Струан.

— Много — малко, това е услугата — каза У Куок троснато. — Това искаме, по дяволите. Ако не, мога да си взема обратно десетте лака, а също и трийсетте. После ще си купя кораб. С пари всичко може да се купи, нали така, драги? Да, мога да взема обратно парите и да се споразумея с Едноокия дявол. Как се казва?

— Брок — отвърна Струан.

— Да, Брок. Да се споразумея с Брок или с някой друг. Споразумението си е споразумение. Просто искам да изучите хората. И да построите кораб. Почтена молба. Казвате да или не.