Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Замисли се за Сивия орел. Той беше взискателен и често невъздържан. Характерът му беше тайнствен и непостоянен, настроенията му рязко се променяха, както студените нощи сменят горещите дни. Понякога настръхваше като кактус, а можеше да бъде опасен като отровните змии и скорпионите, които живееха тук. Гордият воин и заплашителната пустиня излъчваха нещо злокобно. Тялото му беше твърдо и здраво като онези скали, а сърцето му понякога също тъй каменно. Подобно на застиналата сива пустош пред нея той искаше нещата да останат завинаги непроменени. Но в живота не става така. Както тази гола земя беше враждебна за чужди хора, така Сивия орел се разправяше жестоко с всеки, който се осмеляваше да пристъпи в неговото царство и да се опита да го промени. Защо той се бореше срещу малкото красиви неща, които му се предлагаха даром, тъй както пустинята не допускаше крехката прелест на цветята, освен тази на упоритите, усукани кактуси?
— Шали — обади се тихо Сивия орел зад нея и я стресна. — Защо искаш да си сама на този голям ден?
— Имах нужда да размисля. Дори след всичкото време, което прекарахме заедно, някои неща никога няма да се променят, Сив орел, също като тази пустиня — тъжно отвърна тя, посочвайки пейзажа пред себе си.
— Думите ти ме смущават.
— Нашият живот прилича на тази пустиня. Ти ми разреши да пристъпя в дивото ти царство, но никога не забравяш, че съм пришелка. Понасяш присъствието ми дотогава, докато не заплашвам обичайния ти живот. Но щом ветровете на злото задухат над земите ти, ти ме наказваш заради опустошенията, които причиняват. Аз съм чуждият, който винаги е виновен. Докато се съобразявам с нуждите ти, ти ме понасяш. Но ако изляза една крачка настрани от сянката на заплашителното ти крило, ти виждаш в мое лице предател, бяла жена. В момента, в който ме хванеш, острите ти нокти се впиват болезнено. Много пъти си разкъсвал сърцето ми с тях, но аз смятах, че тези опасни дни са зад гърба ни — мрачно изрече тя.
Въздъхна дълбоко, а след това продължи:
— Но щом се стигне до избор да приемеш срама на баща си върху лицето си или се вслушаш в острите думи на бялата си жена, ти веднага ме обявяваш за долна лъжкиня и ме нападаш яростно, вместо да повярваш, че той може да пожелае бяла жена. Едно е сигурно — ти никога не си забравил, нито пък си ми простил, че съм бяла. Забелязах го в очите ти, тонът ти ми го показа. На сърцето ми е тежко, защото се страхувам, че никога няма да ги надмогнеш. Независимо колко дълго живеем заедно, все идва нещо, което да ти припомни за различията помежду ни. Бялата бариера винаги ще съществува и ще ни измъчва, тъй като даже страхотната сила на Сивия орел не може да я разруши. Но ти си задължен да опиташ заради мен.
— Думите ти ме безпокоят, Тревисти очи. Не исках да те засегна.
Сълзи се появиха в зелените й очи. Тя преглътна буцата в гърлото си. Няколко пъти пое дълбоко дъх, за да обуздае борбата в себе си.
— Но ти ме обиди, съпруже — тихо каза тя на напрегнатия воин.
— Тези последни луни бяха трудни за нас. Само поради любовта и милостта на Великия дух бях пощадена и отново се върнах в живота ти. Много зими живях в твоята шатра и те обичах, родих нашия син. Станах индианка във всяко отношение, освен по цвят на кожата. Промених се и се пригодих към теб и твоя народ, към начина ви на живот. Исках много малко от теб — само да ме приемеш и да ме обичаш. Но една част от теб все още е далеч от мен. Когато се появи някаква неприятност, за мен ти ставаш чужд човек, виждаш ме и се отнасяш към мен различно. Прибираш крилата си и ми отказваш закрилата им. Страх и тъга обхващат сърцето ми, когато ставаш повече индианец, отколкото мой съпруг. Бягащия вълк по-важен ли е за теб от собствената ти жена? — с болка се обърна тя към него. — Неговата чест по-голяма ли е от моята, думите му по-лесно ли можеш да приемеш? Когато твърдим различни неща, трябва ли да гледаш на мен като на лъжкиня, а той несъмнено да е онзи, който казва истината? Значи аз съм способна на подобно коварство, а той не е, така ли? Колко изпитания и колко зими ще са необходими, за да ми повярваш и да ме обичай тъй, както аз те обичам?
— Не бих могъл да взема обратно тежките си думи, но те моля за проумееш причините — нежно я придумваше той, като я обърна към себе си, за да го погледне в лицето. — Обичам те, Шали, повече от своя живот и от живота на баща ми. Щом чух тези предателски думи, аз не нападнах теб, а думите ти. Те разкъсаха сърцето ми, а умът ми не искаше да ги приеме. Той е мой баща! — подчерта той с болка. — Как можех да си помисля нещо толкова лошо за него, дори когато истината идва от моята любима? Дори сега, когато Бягащия вълк ги потвърди, сърцето ми се бунтува. Как да постъпя? Да го накарам ли да убие неродения ми брат или да го продам в робство? Не мога да не мисля и за конфликтите, които ще настъпят в племето ни. Винаги са ме учили да мисля на първо място за закона и за моя народ, а после за себе си. Борих се срещу белите ни врагове и ги мразех. После ти дойде в живота ми и аз вече не съм същия. Престъпих закона, за да бъде с теб. Само Бялата стрела знае, че си бяла. Запазих тайната ти даже от ушите на баща си. С какво право го обвинявам за слабостта му? Вярвам, че Великия дух закриля любовта ми към теб, тъй като разрешава да останеш с мен, Шали. Но Лия не е като теб. Не сбърках като те взех, но Бягащия вълк не бива да взема Лия. Духовете ме предупреждават да се боря срещу нея, но имам ли това право, след като самият аз престъпих закона?