Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Ако повярва, че тя носи детето му, няма повече да я държи далеч от себе си. Надменен дивак! Беше толкова горд с мъжествеността си! Тъкмо гордостта му трябва да стане оръжието, с което да го унищожи! По друг начин ще я гледа, когато зачене от старото му семе. Ако не я обикне, то поне ще я търпи. Трябва внимателно да обмисли този план. Ако можеше пак да го привлече и да ляга с него всяка вечер, сигурно ще успее да забременее! Времето бе малко, месечното й неразположение наближаваше и тогава острият му поглед щеше да открие истината. Защо времето винаги беше против нея? Ако отчаяният й план пропадне, ще трябва да избяга още същия ден — денят на цикъла й. Тогава тя ще убие Шали! Онази, която разруши всичките й мечти, ще си плати за това…
Всичко щеше да е различно, ако Сивия орел не беше успял да дойде на себе си през онази първа нощ и беше паднал в мрежите й. Тогава той нямаше да е сигурен, че детето не е негово! Отмъстителни пламъчета заблещукаха в смарагдовите й очи, когато в ума й се зароди друг нагъл план: а ако Сивия орел не може да си спомни какво се случи между тях през онази нощ, преди разсъдъкът му да се проясни? Тогава той беше силно упоен от нещо. Може би ще успее да го убеди да го убеди, че са се любили преди той да се съвземе? Ако не може да възстанови ясно спомените си… Лия предвкуси мъката на Шали, щом разбере за измяната. Дори и да загуби приличния си живот тук, щеше да си отмъсти на всички, особено на Шали и на Сивия орел. Няма да е трудно да посее съмнението в сърцето на прекрасния самец, само ще му разкрие интимното им преживяване! Бягащия вълк и Бялата стрела ще бъдат съкрушени от поведението на своя герой, да не говорим за Шали! Защо да не направи един последен опит да постигне дръзкия си екстаз? Защо не…
Беше много късно, когато Сивия орел се върна в шатрата си. Шали седеше край огъня и го подклаждаше, за да държи яденето топло. Сияйната стрела отдавна се беше нахранил и дълбоко спеше. Мрачно настроение тегнеше във въздуха. Когато воинът се приближи и седна до жена си, тя не го погледна. Безмълвно му подаде храната.
Сърцето му се сви от нейното отдръпване. Той хапна едва-едва, без да разбира какво яде, нямаше никакъв апетит. За тях този ден трябваше да е щастлив, но Лия го провали.
Трапезата беше прибрана и Сивия орел наблюдаваше Шали с очакване, чудейки се как да наруши това потискащо мълчание.
— Шали — започна той нерешително.
Тя се изправи, в сърцето й бушуваше хаос от чувства.
— Имам нужда от чист въздух. Ще се върна скоро — едва промълви тя. Остави го седнал вътре, чудещ се дали да я пусне сама, или да се втурне след нея.
Тя прекоси бавно лагера, хората се приготвяха за нощта. Щом излезе от него, насочи се към скалите, които се извисяваха като черни стражи на фона на тъмносиньото небе. Лунни лъчи танцуваха сред дивите цветя, из шубраците и поклащащата се трева. Лек ветрец развяваше кестенявата й коса и кичури от нея се залепваха за лицето й. Тя несъзнателно ги отмяташе, продължавайки пътя си напред под закрилата на тъмнината.
Нощни бухали започнаха любовни игри. Щурци пригласяха на птичата песен. Тъжният рев на койот се понесе от дола, той също търсеше своята женска. Колко мирно и спокойно беше тук! Даже и тъмната нощ не можеше да скрие дивата красота на девствената природа.
Докато погледът й се рееше над пространството в далечината и към онова, което я приканваше да върви напред, тя забеляза изумена явната разлика между двата пейзажа, толкова близо един до друг. Колкото повече вървеше, толкова земята ставаше все по-песъчлива. Растителността се разреди и съвсем изчезна в силен контраст с онова, което оставаше зад гърба й. Колко странно, че тъй ненадейно земята искаше да остане гола и пуста. Също като разликата между живота и смъртта, но все пак тази област съвсем не беше мъртва. Населяваха я други същества и растения. Шали спря, за да могат на очите й да се разходят надлъж и нашир. Тук беше диво и опасно, но изключително красиво.
По някакъв тайнствен начин двата пейзажа символизираха удивителния контраст между Сивия орел и нея — непобедимият воин и нежното английско момиче. Също като зелената гора Шали непрекъснато се променяше и помъдряваше. Беше весела и буйна, но в определени граници, както реката тече между своите брегове. Имаше твърде малко изисквания, ала даваше много от себе си. Можеше да бъде свободна и ведра като дивите цветя или силна и горда като високите дървета. Можеше да бъде спокойна като огледалната повърхност на малките вирчета или палава като животните, които идваха да пият вода.