Рицарят

— Разбира се, че не му вярвам — тя се взираше в лицето му така, сякаш искаше погледът й да проникне под кожата му. — Гейбриъл, ядосан ли си?

— А ти какво мислиш? Бакстър се опитва да те омае, за да повярваш, че той е невинната жертва, а аз съм злодей, който се опитва да те убие заради наследството ти. Още повече, съвсем ясно дава да разбереш, че е твърдо решен да играе ролята на Ланселот.

— Вече ти казах, не съм Гуинивър — гордо отвърна Фийби. — Много по-умна съм от нея. Гейбриъл, трябва да ми имаш доверие.

Той се усмихна мрачно.

— Нима? Кажи ми, скъпа, кога щеше да се решиш да ми покажеш тази бележка?

Тя пребледня.

— Нали ти казах, не исках да те тревожа с нея.

— Аз пък ти казвам, много повече се тревожа от факта, че не си имала намерение да ми я покажеш.

— Нищо не разбираш!

— Разбирам прекалено добре — каза Гейбриъл. — Трябва да открия Бакстър. И то бързо. Трябва да сложа край на тези глупости!

Едно почукване по вратата наруши напрежението в стаята.

— Какво има? — извика Фийби.

Вратата се отвори и влезе една прислужница, която набързо се поклони.

— Моля да ми извините, мадам. Лейди Кларингтън е долу и иска веднага да ви види.

— Веднага слизам — каза Фийби. Тя погледна Гейбриъл и се запъти към вратата. — Може би е добре и ти да дойдеш, милорд — хладно рече тя. — Мама може да ни носи новини.

— Фийби, почакай — Гейбриъл понечи да я хване и да я спре, но после промени решението си. Знаеше, че отново я е наранил, но не знаеше какво да направи. Проклет да е тоя Бакстър, мислеше той. За всичко е виновен той!

Без да каже нищо повече, Гейбриъл слезе по стълбите заедно с притихналата Фийби. Но като влязоха във всекидневната, тя моментално засия.

Лидия, въплъщение на последната мода в пастелно прасковената си рокля, се бе разположила на канапето. Тя видимо кипеше от въодушевление.

— Ето те и теб, Фийби. Радвам се, че и Уайлд е тук. Това сигурно ще го заинтересува.

— Добър ден, лейди Кларингтън — учтиво я поздрави Гейбриъл.

— Мамо , какво успя да откриеш? — попита Фийби, докато сядаше.

— Играх на карти в дома на лейди Клодейл днес следобед — започна Лидия. — Изгубих двеста лири, но сигурно си е заслужавало. Съвсем между другото споменах името на Нийл Бакстър по време на разговора.

Гейбриъл се намръщи.

— Какво открихте?

Очите на Лидия искряха.

— Изглежда лейди Рантли си спомня нещичко за Нийл Бакстър. Имал любовница точно преди три години, малко преди да напусне Лондон. Явно жената била актриса.

— Любовница! — Фийби бе направо обидена. — Нима искаш да кажеш, че докато си е играел на мой верен Ланселот, е държал любовница? Какво безочие!

Лидия срещна погледа на Гейбриъл и му намигна. Той се усмихна тъжно. Наистина дължи голяма услуга на тъща си, помисли си той. Само за последните няколко секунди беше постигнала по-голям успех в това, да съсипе репутацията на Бакстър в очите на Фийби, отколкото той бе успял за последните няколко дни.