Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
— Роуз… Аз съм… Такова… — Едва се сдържа да не изтърси обичайните: „Имам проблем“. „Ела да ме отървеш“. Маги стисна отново очи. Трябваше сама да се оправя.
— Маги? — възкликна Корин. Тя стоеше някак нестабилно на прага на дома си. — Кое време е? Какво правиш тук?
— Късно е, знам — отговори Маги. — Случи се… Имам… — Тя пое дълбоко дъх. — Дали не би могла да ме приютиш за няколко дни? Ще ти плащам наем или ще чистя безплатно.
Корин задържа вратата със задните си части.
— Какво се е случило?
Маги се замисли за възможните отговори. Дали можеше да обясни на Корин, че се е скарала със съквартирантката си? Само дето не помнеше какво й беше казала. Има ли съквартирантка изобщо? Или пък, че някой я е гонил в тъмното? Щом онзи знаеше, че спи в библиотеката, нищо чудно да е разбрал и че работи тук.
— Маги? — челото на Корин се беше сбърчило. Не беше си сложила тъмните очила и се виждаше как сините й очи се стрелкат насам-натам като загубени рибки.
— Нещо се случи — изтърси Маги.
— Мисля, че е очевидно. — Все пак Корин пусна младата жена вътре и се насочи към кухнята, прокарвайки пръсти по стената. Маги седна на един стол, докато Корин напълни чайника, запали газта, и извади две високи чаши, във всяка от които пусна пакетче чай. — Ще ми разкажеш ли какво се е случило?
— Не ми се иска — наведе глава Маги.
— С наркотици ли е свързано? — попита остро старицата.
Маги така се стресна от неочаквания въпрос, че започна да се смее.
— Не. Няма нищо общо с наркотици. Просто се налага да се подслоня някъде за малко. — Даде си сметка, че подобни думи още повече влошават положението, защото звучат като изречени от устата на истински престъпник, но в момента не успя да измисли нищо по-добро. — Чувствам се под страхотно напрежение — добави тя жално. — А тук е толкова спокойно.
Очевидно беше казала магическите думи. Лицето на Корин се озари от щастие. Тя сипа захар в чашите и ги занесе на масата.
— Изпитите в края на годината са много тежки, нали? Спомням си колко трудно ми беше по това време. В общежитията е страшно шумно, а в библиотеката — претъпкано! Не се безпокой. Можеш да се настаниш в някоя от стаите на третия етаж. Всички са чисти, нали?
— Абсолютно — отвърна Маги. Лично тя ги беше почистила и сложила в ред. Отпи малко от чая. Сърцето й биеше до пръсване. План! План! Имаше нужда от нов план. Ще остане тук няколко дни. Трябва да си купи някои неща. В раницата си носеше малко бельо и една-две блузи, но всичко останало беше в библиотеката, а там не биваше да се мярка. Добре, а после? Дали да не се върне при баща си и при Роуз? Щяха ли да я приемат? Дали тя искаше да се върне при тях?
Затвори очи и си представи как седи на последния ред в часовете по поезия и обяснява на преподавателката какво мисли за стихотворението „За изкуството“. В съзнанието й изникна и образът на Чарлс, който със спуснати над челото кичури й говори за Шекспир и Стриндберг, за това как е гледал представление с Джон Малкович. Никой в Принстън не подозираше каква неудачница е и какъв срам за семейството си е тя. Истинска черна точка в живота им. Никой тук не подозираше, че тя е по-различна от тях. До случката с младежа в библиотеката. До този момент сега.
Примигна няколко пъти. Не биваше да плаче. Ще измисли някакъв изход. Ще си легне сега и ще помисли. После ще изчезне. Не биваше да остава дълго тук, защото онзи все още се въртеше в кампуса, а и много скоро всички студенти щяха да се разотидат по домовете си и тогава тя нямаше къде да се скрие.
— Маги — обади се Корин. — Имаш ли семейство? Някой, на когото да се обадя?
Маги се размърда неспокойно на стола. Така й се искаше да си поплаче, но от това нямаше полза.
— Не — с треперлив глас отговори тя. — Нямам никого.
— Сигурна ли си? — Корин вирна брадичка по характерния за слепите начин.
В момента Маги мислеше за съдържанието на раницата си. Парите, навити на руло и пристегнати с ластик, бяха прибрани в един от вътрешните джобове с цип. Спомни си думите на Джош: „Прерових раницата ти“. Нещо я преряза Тя дръпна бързо ципа и я отвори. Парите бяха изчезнали. Личните и кредитните карти — също. Вътре нямаше нищо друго, освен дрехи, книги и… Пръстите й напипаха за кой ли път в последно време поздравителните картички. Извади ги и ги препрочете. Огледа подписа и телефонния номер, който неизменно присъстваше под него.