Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Юмрукът на правосъдието
Юмрукът на правосъдието - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Юмрукът на правосъдието

Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:

Двама души, прокурор и адвокат, при излет в планината виждат как гръмотевица убива на място човек. Жертвата е безскрупулен строителен магнат, тираничен и властен съпруг и баща. На пръв поглед става въпрос за нещастен случай, но когато наяве започват да излизат погребани тайни, потулвани истини и премълчавани факти, нещата се обръщат. В съдебната зала прокурор и адвокат се оказват противници. Случаят е вън от човешките представи за справедливост.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 147
Перейти на страницу:

— Колко? — попита Пол.

— Десет хиляди долара — отговори мрачно Джо.

Това трябва да е била съдбата на Рубен Лаура.

— Задържах парите — каза госпожа Лаура — заради разноските по погребението. А и баща му беше болен. Втората ми бременност беше трудна. Не можех да работя. Остатъкът от парите ни стигна за около шест месеца след смъртта му. — Тя гледаше горящите дърва. — Трябваше да направя нещо. Ако просто бях поговорила с него — може би щях да го спра.

Това е историята с парите на Рубен. Той плати за тях с живота си. Не се срамувам, че ги взех, откъдето и да са дошли.

— Кой откри тялото? — попита Пол.

— Някакви деца от квартала. Недалеч от пътя за Зефир Коув, близо до брега. Понякога там е доста оживено.

— Какво е използвал, въже ли? — попита Пол.

В съзнанието на Нина изплува сцената с Моли, гърчеща се на въжето в къщата на Де Биърс, ужасния звук от гърлото й…

— Кабел, телефонен кабел.

— Правиха ли аутопсия?

— Какъв смисъл би имало? — попита Джо, отпускайки ръце.

Пол обмисляше последните му думи. Отвън дъждът пак почукваше кротко върху покрива. Нина усещаше насоката на мислите му и мълчеше. Накрая Пол попита направо:

— Мислили ли сте някога за възможността, Рубен да е бил убит?

— Той се обеси — каза твърдо госпожа Лаура, като че ли самите думи бяха достатъчно доказателство за това.

— Понякога, макар и много рядко, но понякога се инсценира самоубийство.

На лицето й се появи болезнена, студена усмивка, която не подхождаше на младостта й:

— Значи вие смятате, че има възможност съпругът ми да е бил убит. И през цялото това време, докато аз плачех, като глупачка, заради душата на Рубен, която гори в ада, неговият убиец се е разхождал свободно наоколо. Ако това е истина, мога само да проклинам собствената си глупост.

— Люси! — опита се да я спре Джо.

— По-добре е да си вървите — каза тя на Нина и Пол. — Ще ви кажа само едно: ако някой е убил Рубен, аз ще го открия и ще го убия. Не само заради Рубен. Заради мен и заради децата. Заради гладните нощи и сълзите. — Устните й трепереха, но погледът й беше леденостуден.

В блестящите й очи Нина виждаше ключа към нейния характер. Последните три години трябва да са били за нея истински кошмар. Тя беше оцеляла, но само за да продължи да се бори в свят, в който мъжете воюваха, а жените правеха нечовешки жертви заради децата си. Толкова жесток и студен свят, че беше опустошил душата й.

Отвън дъждът беше спрял така внезапно, както и беше започнал. Улиците и дърветата бяха обгърнати в изпарения. От асфалта се вдигаше пара и подсилваше усещането за нереалност. На паркинга Нина и Пол се облегнаха на влажния капак на колата й.

— Време е по някакъв начин да се прегрупираме. Аз ще се заема с него, но… — каза Пол.

— Той е замесен твърде много в цялата история. Но не мисля, че е могъл да организира нещата.

— Трябва да е направил нещо. Свързан е с всички. Ще се опитам да открия дали е имал причина да убие Куентин. Проблемът е в мотива.

— А какво ще кажеш за Люси? — попита Нина. — Тя е страхотна. Не би се поколебала да убие някого, който заплашва децата й, например.

— Не ми приличат на хора, които лъжат — отговори Пол. — Нито се объркват, нито се колебаят. Но в действителност ми се иска да обвиня Джо в убийство. Или в убийствата.

— Чакай да видим. Колко смъртни случая имаме тук?

— Къде тук?

— Кръжащи наоколо. Разбираш ме. — Тя измъкна от чантата си бележник, постави го върху влажния капак и енергично очерта върху страницата четири взаимно свързани кръга, написа последователно във всеки Ана, Рубен, Рей и Куентин.

— О, не — простена Пол. — Стига с твоите метафизични схеми.

— Съжалявам, но с химикалка в ръка мисля по-добре.

Тя започна да чертае стрелки от един кръг към друг, пренебрегвайки протестите на Пол, който ясно си даваше сметка какво ще последва.

— Пол, погледни. Това няма да те убие. Виждаш ли? Ана е свързана с Рубен, който е свързан с госпожа Лаура и Джо Маркес. Но тя е свързана и с Ким Вос, която е свързана с Куентин.

— Проблемът е точно в тази дума — свързан. Ким е видяла смъртта й, но какво от това? Това е случайна връзка.

— Случайна връзка?

— Инцидентна! Съвпадение!

— Аха. Съвпадение. Добре, обаче Куентин е свързан с Джо и Ким от страната на Ана. Но той е свързан и със Сара, Моли, Джейсън и Рей. Сега, виж това. Ако просто свържеш линиите, всички смъртни случаи се оказват свързани.

— Чакай. Пропуснах да разбера как стана така, че Рей и Рубен се оказаха част от цялото това нещо.

— И двамата са мъртви — отговори Нина просто. — Това е връзката. И смъртните случаи стават по двойки. Преди три години Рубен и Ана умират в един и същи ден. Рей умира броени дни преди Куентин, а тялото му изчезва в същата нощ, когато умира и Куентин.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)