История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
Румъния след обединението на княжествата
Обединението на Дунавските княжества не разрешава основния въпрос на румънската действителност по онова време — аграрния. Затова в страната не настъпва умиротворяване и след създаването на единна държава. Селските вълнения заплашват да прераснат в селска революция. Националното събрание, което започва своите заседания през януари 1862 г. в Букурещ и става единен законодателен орган на страната, прокарва редица закони, но все не може да стигне до решаването на аграрния въпрос. Едрите земевладелци начело с Барба Катарджи предлагат да освободят селяните, но без да им се предоставя земя. На тази позиция решително се противопоставя Когълничану, който смята, че лишаването на селяните от земя би означавало страшна катастрофа. Водачът на либералите Йон Брътиану пък предлага да се отложи въпросът за по-благоприятно време. Така че отделните слоеве на господстващата класа не са единни по този въпрос.
Княз Куза е привърженик на възгледите на Когълничану по аграрния въпрос и през 1863 г. го поставя за пръв министър със задача да проведе аграрна реформа. Най-напред е прокаран закон за секуларизация на манастирските земи, които съставляват около една четвърт от територията на княжеството. След това правителството излиза с проект за аграрна реформа. Обаче както болярството, така и представителите на компромисно настроената буржоазия решително се противопоставят на проекта на Когълничану. Мнозинството от Народното събрание гласува недоверие на правителството. На 2 май 1864 г. Когълничану дава оставка. В същия ден княз Куза излиза с възвание към народа с обвинение срещу „олигархията“, че иска да лиши 3 милиона селяни от земя. Същевременно той предлага нов избирателен закон и провеждане на някои реформи в държавното управление. След това е проведен плебисцит, който завършва с голям успех на княз Куза. Създаденият Държавен съвет изработва въз основа на проекта на Когълничану Закон за аграрна реформа, който е подписан на 14 август с. г. от княза и влиза в сила. Селяните са освободени от феодални повинности и получават малки участъци земя срещу откуп. Размерът на участъците се определя в зависимост от количеството на работния добитък на отделния селянин и възлиза на близо 4 хектара.
От реформата болярите в Румъния са озлобени, а селяните не са задоволени. Поради това кръгът на поддръжниците на княз Куза започва да се стеснява. Стремежът на княза за установяване на личен режим също му спечелва много врагове. Възниква силно опозиционно движение против княза, възглавено от Либералната партия начело с Йон Брътиану и Константин Росети, създаден е Таен централен комитет в Букурещ, който се заема да свали княза от престола. На 11 февруари 1866 г. Куза е заставен от група заговорници да се откаже от престола.
Превратът в Румъния е посрещнат враждебно от Портата, която се обявява против искането на либералите за повикване на чужденец на вакантния престол в Букурещ. Недоволна от преврата е и Русия и на тази основа се създават условия за известно турско-руско сближение. Турско-румънските отношения бързо се изострят. И двете страни преминават към военна подготовка. Същевременно ръководителите на преврата Брътиану и Росети търсят съдействието на българската емиграция в Румъния. Образуван е Български таен централен комитет начело с Ив. Касабов, който води преговори с представители на румънския комитет, и е създадена Свещена коалиция за общи действия против Турция. Румънският комитет ще доставя необходимите материали и ще осъществява върховното ръководство на движението. Българският таен комитет пък се задължава да образува още два централни комитета — един в България и един в Сърбия, които ще създадат свои поделения.
Веднага след свалянето на княз Куза от Букурещ са направени сондажи за установяване на съюз и със Сърбия. Гарашанин не отхвърля предложението, но протака преговорите в очакване на вътрешнополитическата стабилизация в Румъния. Изхождайки от вътрешнополитическото положение в Румъния и нейната военна неподготвеност, Гарашанин смята, че една евентуална румънско-турска война би довела до турска, а може би и до австрийска окупация на страната, което би било опасно и за Сърбия. Затова той не желае преждевременно да се свързва чрез военен съюз с новите румънски управници и ги съветва да намерят начин за помирение с Портата. Междувременно опасността от турско нападение срещу Румъния минава. Въпросът за румънския престол е обсъждан от международна комисия. За княз е повикан принц Карл от династията на Хохенцолерните, който през май 1866 г. идва в Букурещ. Властта преминава в ръцете на съюза на едрите земевладелци и буржоазията, т.нар. чудовищна коалиция, която поверява управлението на либералите.