История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
Конвенцията от 7 август 1858 г.
Исканията на румънските събрания за обединение стават предмет за обсъждане от специална международна комисия, която заседава в Париж. В работата на комисията участват представители на 7-те държави, подписали през 1856 г. Парижкия мир. След продължителни спорове участниците в конференцията постигат компромис и на 7 август 1858 г. подписват конвенция.
Според конвенцията от 7 август 1858 г. Влахия и Молдова запазват своите княжески права начело с отделни правителства. Двете княжества имат свои законодателни органи и въоръжени сили. Наред с това се създават и някои обединени органи — смесена централна комисия (с права да разработва проекти за общи закони), общ касационен съд и общо наименование „Съединени княжества“. Заедно с това се предвижда отменянето на някои средновековни привилегии на болярите и въвеждането на имуществен ценз вместо предишната съсловна избирателна система. От 5 милиона население на княжествата само 4 хиляди получават избирателни права. Създателите на конвенцията от 7 август 1858 г. само в най-обща форма се изказват за подобряване на участта на селяните, като не забравят да подчертаят своето „право“ по взаимно съгласие да се намесват за възстановяване на „реда“ във Влахия и Молдова.
Конвенцията от 7 август 1858 г. е незначителна крачка към обединението на румънските княжества. Тя показва колко противоречиви са интересите на държавите, в чиито ръце се намира делото на обединението. Затова и юнионистите започват да губят надежда, че „европейският концерн“ ще съдейства за победата на това дело. Те повеждат борба за поставяне на престола в Букурещ и Яш на свои привърженици, чрез които да се проведе обединението. И това им се удава. На престола в Молдова е избран Александър Йон Куза (1820–1873), участник в революцията от 1848 г. и последователен привърженик на идеята за обединение. Населението с въодушевление приветства новия княз.
По-сериозна съпротива оказва реакцията във Влахия. Избраното тук Народно събрание има по-реакционен състав и може да провали подготовката за обединение. Но народните маси и юнионистите осуетяват замислите на реакцията. В деня на откриването на Народното събрание, на 22 януари 1859 п, около 20 хиляди души обсаждат сградата на митрополита. Обстановката твърде много се изостря, ръководителите на реакцията се опитват да използват сила, но се оказват изолирани. На 24 януари 1859 г. юнионистите предлагат да бъде избран за княз на Влахия Александър Йон Куза. По този начин ще бъде съединена княжеската власт в Дунавските княжества в ръцете на едно лице, и то в ръцете на привърженик на обединението. Това предложение единодушно е прието от обкръженото от народа Влашко народно събрание.
Завършване на обединението на Влахия и Молдова
С избора на Йон Куза за княз на двете княжества обединението фактически е извършено. Необходимо е обаче то да бъде признато от европейските държави и да се създадат съответните органи на румънската държава. Против обединението на Влахия и Молдова и сега се обявяват Австрия, Турция и Англия. Обаче работата на свиканата за обсъждане на този въпрос международна комисия е наскоро прекратена поради войната на Франция и Сардиния срещу Австрия. Хабсбургската монархия търпи поражения, а на Европейския континент се появява нова обединена държава — Италия. В резултат на това позициите на противниците на румънското обединение значително отслабват. В епохата на развиващи се националноосвободителни и обединителни движения в Европа и след единодушно изразената воля на населението от Дунавските княжества за обединение съпротивата на Австрия, Турция и Англия се оказва неефикасна. При това и княз Куза действа решително, като концентрира войските на юг в случай на турска интервенция. Портата е принудена да отстъпи. Въпреки многочислените уговорки през септември 1859 г. тя признава избора на княз Куза на двата престола.
Налагането на княз Куза за княз на Румъния е значителна придобивка по пътя на осъществяването на обединението на Дунавските княжества. Портата е принудена да прави нови и нови отстъпки на формиращата се румънска държава. Княз Куза успява да наложи на Цариград да приеме обединението на двете армии на княжествата под командването на един щаб и изпраща за представител при Портата едно лице, което трябва да изпълнява функциите на посланик на двете княжества. Същевременно той непрекъснато подчертава стремежа на Румъния към независимост. През 1860 г. Куза изпраща меморандум до европейските сили с искане за утвърждаване и завършване на обединението на двете княжества. В отговор на това през есента на 1861 г. е свикана нова международна конференция, този път в Цариград, която е принудена да признае създаването на Румъния като свършен факт.