Лунният камък
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунният камък». Краткое содержание книги:
Заплетеният и динамичен сюжет на книгата грабва още от първите страници.
Лунният камък е магнетичен жълт диамант, украсявал някога челото на индуския бог на Луната. Но попаднал веднъж в ръцете на простосмъртни, диамантът, както се твърди, носи проклятие.
Полковник Хърнкасл решава да подари диаманта на своята племенница Рейчъл за осемнайсетия й рожден ден. През нощта след празненството ценният подарък изчезва от индийското шкафче на мис Рейчъл. За всичко, свързано с историята на Лунния камък, разказват един след друг героите в романа.
Уилки Колинс въвежда читателя в света на изисканите обноски, където се оказва, че никой не е толкова благопристоен…
Зная, че трябваше да го спра, преди да продължи по-нататък. Трябваше да му кажа, че той говори, без да знае за съществуването на свидетелството за невинността на мистър Годфри, дадено му от единственото лице, което притежава неоспоримото право да говори с положителност по този въпрос. Уви! Изкушението да доведа този правник до необходимото осъзнаване на своята неправота надхвърляше възможностите на моите сили! Аз го попитах по най-невинен начин какво разбира той под „последните събития“.
— Под последни събития, мис Клак, аз разбирам тези събития, в които са замесени индусите — подхвана мистър Бреф, говорейки с все по-голяма надменност, колкото повече продължаваше. — Какво предприемат индусите, когато ги освобождават от затвора във Фризингхол? Те се завръщат направо в Лондон и започват да наблюдават мистър Люкър. Какво става след това? Мистър Люкър започва да се страхува, и то твърде основателно, за безопасността на „някаква скъпоценна вещ“, която е получил в залог. Той я предава тайно — според общоприетото описание — на съхранение у своите банкери. Много хитро от негова страна, ала индусите са не по-малко хитри! Те подозират, че „скъпоценната вещ“ е пренесена от едно място на друго; и ето че избират необикновено смел и подходящ начин, за да проверят своите подозрения. Кого хващат те и кого претърсват? Не само мистър Люкър — което би било съвсем лесно за разбиране, — но също и мистър Годфри Ейблуайт. Защо? Обяснението на мистър Ейблуайт се състои в това, че индусите уж били действували слепешката — подозирайки го само за това, защото го видели да разговаря с мистър Люкър. Глупости! Половин дузина други хора са говорили с мистър Люкър същата сутрин. Защо индусите не са проследили и тях до в къщи и не са ги вкарали в клопката! Не, не! Най-простото възможно обяснение се състои в това, че мистър Ейблуайт има някаква особена връзка със „скъпоценната вещ“ така, както и мистър Люкър, и че индусите по всяка вероятност не са знаели у кого именно от тях двамата се е намирала „скъпоценната вещ“ — тъй че не им оставало нищо друго, освен да претърсят и единия, и другия. Ето какво казва общественото мнение, мис Клак; а опровергаването на общественото мнение в дадения случай не е тъй лесна работа!
Той произнесе последните си думи с такава самоувереност и надменност, че (за мой голям срам, трябва да призная) аз не можах да устоя на желанието си да го накарам да отиде още по-далеч, преди да го поразя с истината.
— Аз не смея да споря с такъв изкусен правник като вас — рекох аз. — Но справедливо ли ще бъде, сър, по отношение на мистър Ейблуайт, да се пренебрегне мнението на знаменития лондонски детектив, който е извършил следствието? Мистър Къф не подозира абсолютно никого, освен самата мис Вериндър.
— Да не искате да ми кажете, мис Клак, че вие сте съгласни с детектива?
— Аз не осъждам никого, сър, и не изказвам никакво мнение.
— А пък аз върша и едното, и другото, мадам. Смятам, че детективът е на съвсем погрешен път; и изказвам мнението си, че ако познаваше характера на мис Рейчъл така, както го познавам аз, той би заподозрял всеки друг в къщата, преди да се спре на нея. Съгласен съм, че тя си има своите недостатъци — тя е прикрита, своеволна, странна, причудлива и никак не прилича на другите си връстнички. Но тя има чиста душа, великодушна и благородна, едва ли не до крайност. И дори ако най-явните улики на света показваха едно и съвсем честната дума на Рейчъл показваше друго — аз бих предпочел нейната честна дума пред всички улики, макар и да съм юрист!. Това е силно казано мис, но аз мисля така, както говоря.
— Не бихте ли желали да ми обясните значението на вашите думи, мистър Бреф, така че да съм сигурна, че ги разбирам? Предположете, че мис Вериндър по съвсем неизвестни причини е показала интерес към това, което се е случило с мистър Ейблуайт и с мистър Люкър? Предположете, че е почнала да задава най-странни въпроси относно ужасната клевета срещу мистър Ейблуайт и е издала непреодолимото вълнение, когато е узнала в какво се състои работата?
— Предполагайте, каквото си искате, мис Клак, но това няма да разколебае моето доверие към мис Вериндър нито на йота.
— Вие значи смятате, че на нея може да се разчита с неоспорима положителност?
— Да, с неоспорима положителност.
— Тогава позволете ми да ви съобщя, мистър Бреф, че мистър Годфри Ейблуайт беше тук, в този дом, само преди два часа и че неговата пълна невинност във всичко, що се отнася до изчезването на Лунния камък, беше провъзгласена от самата мис Вериндър с най-силни думи, които някога съм слушала да излизат от устата на една млада дама!