Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
Моргана кимна и си спомни, че от такъв ритуал е заченат Ланселет.
— Племената на древните са потомци на елфите, както и северните племена. Отсъден им е водач, но той трябва да бъде подложен на древното изпитание. Ако оживее — а това зависи до известна степен и от умението на Девата-ловджийка да примамва елените — той ще бъде Кралят-елен, коронясан с рогата на бога, Крал-съпруг на девствената ловджийка. Моргана, преди години ти бях казала, че девствеността ти принадлежи на Богинята. Сега тя иска ти да я положиш в жертва пред Рогатия бог. Ти ще бъдеш Девата-ловджийка, невестата на Рогатия — ти си избраницата.
В стаята беше много тихо, сякаш отново се бяха изправили в каменния кръг на върха на хълма. Моргана не смееше да наруши мълчанието. Най-сетне, съзнавайки, че Вивиан очаква отговора й — какво бе казала тя на времето? — „Бремето е прекалено тежко, за да го носиш против волята си?“ — най-сетне Моргана преклони глава:
— Аз принадлежа на Богинята телом и духом, за да постъпи с мен съгласно волята си — прошепна тя. — А твоята воля е и нейна, майко. Да бъде.
15
От първото си пристигане в Авалон Моргана го бе напускала два-три пъти, и то само за кратки пътувания до земите по бреговете на Лятното море, за да опознае околните местности, които макар и запуснати, все още съхраняваха едновремешната си мощ.
Сега не проявяваше никакъв интерес към времето и мястото, където се намираше. Беше отведена от острова в ранни зори. Не биваше да проронва дума, бе плътно увита в наметалото си и забулена, та непосветено око да не досегне избраницата. Носеха я в закрита носилка — дори слънцето не биваше да огрява лицето й. Бяха пътували по-малко от ден, след като напуснаха Свещения остров, но междувременно тя бе изгубила всякакво възприятие за време, пространство и посока, потънала в медитация, смътно съзнаваща, че навлиза в магически транс. На времето й се случваше да се съпротивлява срещу настъпването на екзалтацията. Сега се хвърли в транса, откривайки напълно съзнанието си за Богинята, умолявайки я да се въплъти в нейното тяло, да я завладее телом и духом, та да може тя да постъпва както самата Велика майка.
Беше паднала нощ; лъчите на почти пълната луна проникваха през завесите на носилката. Когато носачите спряха, Моргана имаше чувството, че се къпе в студената лунна светлина — луната сякаш й изпращаше целувката на Богинята. Почувства, изнемощяла, началото на екстаза. Не знаеше къде се намира, а и не искаше да знае. Вървеше, накъдето я водеха, пасивна, заслепена, зашеметена, с една-едничка ясна мисъл — че отива да срещне съдбата си.
Озова се в някаква къща и я предадоха в ръцете на непозната жена, която донесе хляб и мед. Моргана не ги докосна — нямаше право да хапне нищо преди ритуалната вечеря — но пи жадно от донесената й вода. Откри леглото, поставено така, че лунната светлина да го огрява. Жената понечи да затвори капаците, но Моргана й попречи с повелителен жест. През по-голямата част от нощта лежа на леглото в транс; имаше чувството, че чувства милувката на лунните лъчи. Все пак спа, но на пресекулки — навлизаше и излизаше от царството на съня като нерешителен посетител. В съзнанието й се редяха странни картини — майка си, надвесена над русокосата главица на Гуидиън, който бе изместил Моргана от сърцето й — бялата й гръд и медночервеникава коса не привличаха, а внушаваха страх. Видя Вивиан, но в съня си Моргана беше жертвено животно, а Езерната дама я водеше нанякъде, вързана с въже. Моргана чу собственият си глас — казваше раздразнено на Вивиан „Не ме дърпай, ще дойда и сама“. Видя и Рейвън, която крещеше, но не се чуваше звук. Внезапно иззад някаква завеса се появи огромна фигура с рога — полумъж, полуживотно — влезе в нейната стая — и тогава Моргана се събуди и се изправи в леглото, но в стаята й нямаше никой овен непознатата жена, която спокойно спеше до нея. Лунната светлина заливаше всичко наоколо. Моргана си легна и отново заспа — този път дълбоко и без сънища.
Събудиха я един час преди зазоряване. Сега, за разлика от транса, в който бе попаднала предишния ден, бе напълно във владение на разума си и сетивата й приемаха всичко особено ясно — резливия хлад на утринния въздух, мъглите, розовеещи, където скоро щеше да ги разкъса слънцето, острата миризма, която се излъчваше от дребните, мургави жени, облечени в зле обработени кожи. Всичко очертано, с ярки цветове, като току-що създадено от ръката на Богинята. Мургавите жени си шушукаха, явно не смеейки да нарушат спокойствието на непознатата жрица; Моргана ги чуваше, но знаеше само няколко думи от езика им.