Интимно
- Автор: Гейдж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Интимно». Краткое содержание книги:
И името от застрахователната карта.
Лесли Чембърлейн.
Тази вечер Джордан не отлетя за Ню Йорк.
Остана в строшеното алфа-ромео на паркинга и мисли в продължение на четирийсет и пет минути. После паркира колата, върна се в хотела и се обади на пилота на летището, за да му каже, че полетът за Ню Йорк се отменя.
Влезе в бара на хотела и си поръча пиене. Отпи разсеяно, после отиде до най-близкия телефон и се обади в главната квартира на „Лазаръс“ в Ню Йорк. Каза на главния си секретар, че ще се забави в Бостън поне до края на вечерта и че срещите му в Ню Йорк трябва да се отменят.
След разговора довърши питието си, отиде отново до телефона и се обади на Барбара, за да й каже, че вечерта няма да се прибере. Каза й, че имал проблеми с управлението на „Модърн Имиджис“ и не искал да обижда ръководството на компанията, като отлети след кратката си реч и ги остави да вършат черната работа на съвещанието.
Барбара се държа мило и с разбиране.
— Ще ми липсваш. Връщай се бързо.
— И ти ще ми липсваш — каза Джордан. — Ще ти се обадя утре сутринта.
Когато остави слушалката, въздъхна с облекчение и си поръча второ питие. Но нито алкохолът, нито успешната промяна в плановете успокоиха лудия пламтеж на чувствата му. Повика един от помощниците си и му нареди да донесе списъка на присъстващите на съвещанието. С треперещи пръсти прехвърли страниците.
„Чембърлейн, Лесли. Помощник-ръководител по поръчките. «Уилър Адвъртайзинг», Джонсънвил, Лонг Айлънд.“
Списъкът не даваше повече информация за младата жена. Налагаше се да се обади на регистрацията, за да открие номера на стаята й. Джордан затвори очи. Питието стоеше почти недокоснато пред него. Някакво прелестно опиянение го правеше почти неспособен да реши какво да прави по-нататък.
Тогава се сети за номера на колата й.
Отиде до телефона за трети път и се обади още веднъж.
Когато се върна, за да довърши питието си, се чувстваше освежен и изпълнен с решителност.
Беше задвижил нещата.
На следната сутрин Лесли стана рано.
Беше настанена в скромен мотел на две мили от хотела, в който се провеждаше съвещанието. Тъкмо се гримираше в миниатюрната баня, когато телефонът иззвъня. Тя изтича по гащи и го вдигна.
— Ало?
— Госпожица Чембърлейн? На рецепцията има нещо за вас.
Лесли се облече и тръгна по не особено чистия коридор към рецепцията.
— Добро утро, госпожице — поздрави я управителят. — Донесоха ги за вас.
И той посочи две дузини рози, опаковани с вкус. Докато Лесли се мъчеше да осъзнае неочаквания подарък, един мъж в черна ливрея стана и се приближи до нея.
— Извинете, госпожице. Изпратен съм да ви отведа на съвещанието. Бронята на колата ви ще бъде оправена тази сутрин, докато сте в хотела. Довечера ще ви върна тук.
Лесли го погледна учудено. После се сети да прочете бележката, пристигнала с розите. Тя гласеше:
„Извинете ме за неудобството, което ви причиних вчера следобед. Надявам се, че ще прекарате добре остатъка от съвещанието.“
Имаше и подпис: „Джордан Лазаръс“.
Лесли за момент разгледа картичката, после погледна към шофьора.
— Кой ви изпраща? — попита тя.
— Господин Лазаръс, госпожице.
Лесли за момент прецени положението. После занесе розите в стаята си. Няколко минути по-късно се върна с куфарчето си. Шофьорът я откара до хотела, остави я във фоайето и обеща да я чака на същото място в края на деня.
Лесли му благодари учтиво и отиде на съвещанието.
Сутринта беше доста натоварена. Лесли посети едно финансово съвещание и два семинара за отговорни работници в рекламата. В обедната почивка тръгна към една от банкетните зали, където имаше среща с някои нови познати от света на рекламата. Неочаквано я спря едно вече познато лице. Беше Джордан Лазаръс.
— Здравейте! Как върви съвещанието?
— Добре — отвърна Лесли. — Научих много нови неща.
— Получихте ли цветята?
Тя кимна.
— Да, благодаря. Наистина не трябваше.
— Шофьорът дойде ли, за да ви докара? — попита той с известно безпокойство.
Тя кимна отново.
— Да, беше много мил.
— Радвам се — каза той. — Понякога опитваш да уредиш нещо, а все нещо се обърква.
Тя не отвърна. Гледаше го приятелски, но определено предпазливо.
— Искате ли да обядваме заедно? — попита той.