Проектът Калигула

— Това им е хубавото на компютрите — каза Бъргър. — Те не се интересуват дали нещо е било отдавна. Особено компютрите на Луси, нейните програми за неврални мрежи — програмни конструкции, които имитират човешкия мозък. Нека ви опресня паметта за онези отдавнашни дни в „Парк Дженеръл“. Когато сте влизали в моргата, е трябвало да използвате служебната си карта. Да ви звучи познато?

— Сигурно е така. Искам да кажа, май такава беше процедурата.

— И всеки път, когато сте използвали служебната си карта, кодът ви е бил запазван в компютърната система на болницата.

— Там има и записи от охранителните камери — добави Луси. — А също и имейлите ти, защото са се намирали на сървър на болницата, който прави рутинен бекъп на данните, и това означава, че те още разполагат с електронни записи от времето, когато си бил там. Включително всичко, писано, на компютъра, който си ползвал в болницата. А ако си влизал през него в личните си имейли, значи и с тях. Всичко е свързано. Номерът е само да знаеш как. Няма да те обременявам с много компютърен жаргон, но точно с това се занимавам аз тук. Правя връзки по същия начин, по който невроните в мозъка ти ги правят в момента. Потоци от входящи и изходящи сигнали от сетивните и моторните нерви в очите ти, ръцете ти, които мозъкът сглобява, за да извърши някакво действие или да реши проблем. Образи, идеи, писмени съобщения, разговори. Дори писането на сценарии. Всичко това е взаимосвързано и образува модели, които ти позволяват да забелязваш, решаваш и предугаждаш.