Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Хари Брайт — каза Ото, гледайки сияещото ченге на снимката.
Хари бе сниман в жълто-кафявата униформа на районното полицейско управление в Сан Диего. Държеше Дани на ръце. Момченцето бе сложило фуражката на баща си. Хари беше едър и здрав на вид мъж.
— Момчето прилича на Хари — каза Ото. — Дори се усмихва като него. Да се махаме оттук.
— Брикман е преровил касетите. Предполагам, че я е намерил. По-добре да докладваме това на Пако Педроса.
На пода до телевизора имаше няколко касети и плочи. Вратичката на шкафа беше отворена. Вътре имаше евтина звукова уредба. На стената бяха окачени две малки тонколони.
Ото отвори друга вратичка и намери видеорекордер. Включи го и пусна телевизора. После натисна бутона. Стар филм. Звукът бе намален докрай. Сидни се вторачи в екрана, а Ото се приближи до телефона и поиска да го свържат с полицията в Минерал Спрингс.
Филмът беше „Омагьосаната къща“. Сидни си го спомняше бегло. Робърт Йънг играеше войник, с лице, обезобразено от белези, получени във войната. Дороти Макгуайър беше обикновена девойка, нервна и срамежлива. Влюбиха се и откриха, че винаги когато влязат в малката си къща, става чудо. Той се превръщаше в такъв, какъвто е бил преди войната. Тя се преобразяваше в красивата млада жена, която той виждаше в нея. Накратко, двамата се превръщаха в Робърт Йънг и Дороти Макгуайър, две красиви филмови звезди. Филмът беше много сантиментален. Независимо от това, Сидни се загледа в него. Беше му интересно. Усили звука и дори се заслуша в диалога.
Ото се свърза с Ани Анемичната, която каза, че Пако участва в преследването. Шерифската кола и автомобилът на заподозрения се сблъскали. Мейнард Ривас бил леко ранен. Педроса едва ли щял да се върне скоро.
Ото излезе навън, като внимаваше да не се доближава до кактусовите градини, а Сидни продължи да гледа „Омагьосаната къща“. Накрая Ото пак се върна в караваната. Беше изтощен. Погледна часовника си и се запита дали отново ще закъснеят за вечеря в хотелския ресторант. Неизвестно защо, много му се искаше да вечеря още веднъж там и после да се прибере вкъщи, в Холивуд, независимо дали партньорът му заминеше с него, или не. Но още една вечеря в хотелския ресторант щеше да му се отрази добре. Мислеше, че я заслужава.
Ото се настани на канапето. Сидни седеше прегърбен на шезлонга на Хари Брайт. Ото виждаше, че партньорът му е погълнат от стария филм за хора, които се преструваха и вярваха. И тези хора го накараха да се замисли за песента на Хари Брайт. После се сети за Кой Брикман. И в същия миг чу стъпки пред караваната.
Вратата се отвори и Ото каза:
— Тъкмо си мислех за теб.
17.
Преструвай се и вярвай
— Пако ми каза да дойда да ви взема, момчета — рече Кой Брикман. — Помислил, че ще бъдете тук, след като разбрал от Ани, че сте взели револвер, вероятно за да се браните от койоти. Нощната стрелба в пустинята може да бъде много коварна.
— Кучи син! — процеди Сидни и се надигна от шезлонга, но Ото сложи ръка на рамото му. После изключи видеото.
Кой Брикман се престори, че не е чул какво каза Сидни и попита:
— Гледате „Омагьосаната къща“, а? Това е любимият филм на Хари. Сигурно го е гледал стотина пъти. И аз трябваше да го изгледам няколко пъти, когато Хари беше пиян. Какво се е случило с лицето ти, Блекпул?
Челюстта на Сидни беше подпухнала и бе започнала да става морава. Виждаха се десетина убождания от трънчетата на кактуса.
— Сидни падна — обясни Ото, — аз също. Мястото на градските ченгета не е в пустинята.
— И аз бих ви казал същото — рече Брикман и се вторачи в Сидни с онези немигащи свои сиви очи.
Ото погледна обувките на Кой, но те бяха лъснати и чисти. Не бе имал време да ги лъска. Панталонът на синята му униформа също беше чист. Оределите му кестеняви коси бяха наскоро сресани — всъщност, изглеждаше така, сякаш се готвеше за преглед.
— Защо е разбита вратата? — попита Брикман. — И как влязохте тук? Пако ли ви даде ключ?
— Не се изсилвай, Брикман — рече Сидни — По-полека.
— Какви ги говориш? — Въпросът на Кой съвсем не прозвуча като въпрос. — Пако ми каза, че имате някаква смахната теория, че Хари и аз сме очистили момчето на Уотсън. Искали сте балистична експертиза на оръжията ни.
И в същия миг Брикман уплаши Ото, като извади револвера си от кобура, без да откъсва очи от Сидни. После му го подаде с дръжката напред и каза: