Под купола 2

Джим Рени напусна „Катрин Ръсел“, наспа се хубаво в собственото си легло и се събуди отпочинал. Основната причина за това (той никога не би го признал) беше отсъствието на Младши.

Сега, в осем часа, неговият черен хамър беше паркиран близо до ресторанта на Роуз (пред един пожарен кран, но на кого му пукаше, в момента нямаше пожарна служба). Закусваше заедно с Питър Рандолф, Мел Сиърлс, Фреди Дентън и Картър Тибодо. Картър беше седнал от дясната страна на Рени — това започваше да му става навик. Тази сутрин той носеше два пистолета: собствения — на кръста, и беретата на Линда Евърет — под мишницата.

Петимата се бяха настанили около голямата маса в задната част на ресторанта, като бяха прогонили седящите там редовни клиенти. Роуз не искаше да припарва до тях, затова накара Ансън да ги обслужи.

Големия Джим си поръча три пържени яйца, две наденички и пържени филийки в мазнина от бекон (както ги приготвяше едно време майка му). Той знаеше, че не трябва да яде богати на холестерол храни, но днес щеше да му е нужна много енергия, затова пренебрегна съветите на лекарите. Всъщност тежки щяха да бъдат следващите няколко дена, след това всичко щеше да е под контрол. Каза си (така си повтаряше от десет години): „После непременно ще се погрижа за холестерола.“

— Къде са братята Бауи? — попита той Картър. — Искам да им се накарам, така че къде са?

— Извикаха ги на Бетъл Стрийт — отговори Картър. — Господин и госпожа Фрийман са се самоубили.

— Онзи нещастник е посегнал на живота си? — възкликна Големия Джим. Неколцина от клиентите, които седяха на бара и гледаха Си Ен Ен, погледнаха към него, след това извърнаха глави. — Бре, бре! Изобщо не съм изненадан! — После се сети, че вече няма пречки да стане представител на „Тойота“. За какво пък му бе притрябвало? В скута му бе паднал много по-сочен плод — градът. Той вече подготвяше списък с наредби, които щяха да започнат да влизат в действие веднага щом получеше цялата власт. А това щеше да се случи тази вечер. Освен това открай време мразеше онзи мазен тип Фрийман и цицорестата му съпруга.

— Момчета, той и Луис закусват в рая. — Замълча за момент, после прихна да се смее. Не постъпи много дипломатично, но просто не можа да се въздържи. — На слугинската маса, несъмнено.

— Докато си вършили работата там, братята Бауи получили още едно обаждане — продължи Картър. — Фермата на Динсмор. Още едно самоубийство.

— Кой? — попита Рандолф. — Олдън?

— Не. Жена му. Шели.

Това ги натъжи.

— Да сведем глави за минута — предложи Големия Джим и разпери ръце. Картър пое едната, а Мел Сиърлс — другата; Рандолф и Дентън затвориха кръга.