Четвъртият амулет

„17 юли 1918

23:40

Върнах се в мината, но я охраняваха. Юровски не иска никой да знае къде са били хвърлени телата. Трябваше да изчакам, да убия охраната и да се спусна в мината. Водата бе леденостудена и телата бяха започнали да потъват. Около врата на царската кучка нямаше амулет. Трябва да е скрит в дръжката на чука.

Излязох от мината. Гневът ми бе така разпален, че не усещах студа. Мисли, казах си. Къде царят е скрил чука? Не беше в къщата. Къде би могъл да бъде?

И тогава се сетих. Народният музей. Какво по-добро място да се скрие нещо ценно? От другата страна на улицата, срещу къщата на Ипатиев, откъдето би могъл лесно да се вземе. Беше посетил музея, уж от уважение, в деня, след като му дадох чука. Мислех, че се опитва да се помири с надзирателите си и да спаси кожата си. И тази идея дори ме бе развеселила.

Не ме развеселява сега. А ме изпълва с въодушевление.

Онази нощ се опитах да проникна в музея, но имаше охрана по цялата улица. Влязох в музея на следващия ден заедно с тълпа селяни, които искаха да разгледат малкото експонати, поставени там от новото правителство в опит да увековечи себе си.

Чукът е там! Видях го.

Но не мога да го докосна дори! Мисля, че ме подозират в убийството на охраната на мината. Възможно е също някой да ме е видял на пазара, докато купувам амулетите. Сигурен съм, че днес ме следят.

Не бива да изпадам в паника. Не мога да остана повече тук. Положението ми е прекалено опасно. И прекалено много хора могат да си спомнят, че съм бил близък с царското семейство. Страната е в смут и няма да позволя да стана част от тази кървава баня. Ще се върна в Америка, както планирах. Но не като просяк. Може и да нямам всички ключове, които водят към царското съкровище, но мога да се върна за чука и по-късно. И все още мога да бъда цар.