Четвъртият амулет

„18 юли 1918

Те са мъртви. Царят и цялото му семейство бяха разстреляни в мазето на къщата на Ипатиев. Убедих Юровски, че всички те трябва да умрат. Той се канеше да убие само царя и сина му. Останах в сянка, както планирах, и излязох напред едва когато убиваха царя. Наложи се, обаче да помогна в убийството на великите княгини. Колкото и куршуми да изстрелвахме в тях, те не умираха. Накрая разбрах защо бе необходимо да ги съблечем голи. В дрехите им бяха пришити диаманти и куршумите отскачаха! Започнах да се смея, но после осъзнах, че свалят не само дрехите им, но и амулетите. Не! Те бяха мои.

Нахвърлиха всички бижута в чувал, а после ги хвърлиха в каруцата при труповете. Трябваше да отида с тях. Беше доста тежко. Бих се измъкнал от тази задача, но трябваше да се докопам до амулетите.

Изхвърлиха труповете в някаква мина, но нямах възможност да стигна до чувала с амулетите. Някакво копеле вече го бе отмъкнал. Ще ги намеря. Трябва да ги намеря.“