Мисти

— Забрави усещането от докосването — каза ми Алекс и лека одобрителна усмивка повдигна ъгълчетата на устните му. Той прокара пръсти надолу по врата ми и се заигра с огърлицата, която ми бе подарил за навършването на първия месец от връзката ни — две съединени сърца. Все още не бях отворила подаръка си за Коледа, но той бе малък и кутийката имаше формата на пръстен. Предполагах, че ще се комбинира с огърлицата.

Потреперих и усетих ласката му чак до пръстите на краката си.

— Мисля, че възстановихме спомена за него.

— Със сигурност.

Целувката ни в оранжерията бе прекъсната от прокашлянето на Скай и смеха на Зед.

— Хей, Мисти, искаш ли да си вървим? — попита тя, а очите й блестяха дяволито. Зед и Скай щяха да прекарат Коледата с нейните родители в Ричмънд, затова всички щяхме да обядваме заедно.

Уриел и Тарин се появиха зад тях с огромен куп подаръци в ръце.

— Тя не може да ти отговори — каза Тарин, — защото истината ще бъде груба.

Алекс притисна главата ми към гърдите си и така скри избилата по бузите ми руменина.

— Напомни ми защо исках голямо семейство?

— Защото ни обичаш — отговори Кристал, която излезе от кухнята с табла с пайове с кайма.

Ксав я последва с поднос с димящ подправен ябълков сок.

— Когато не ти се иска да ни удушиш — довърши той. — Мисти, пийни си, така ще можеш да обвиниш плодовия пунш за руменината по бузите си.

Отпихме от чашите, които бяха поставени във филигранни метални стойки, подарък от семейството на Алекс, от Орегон. Нямаше достатъчно столове за всички ни в оранжерията, затова трябваше момичетата да седнат в скута на момчетата, макар Кристал да се опита да убеди Ксав, че той трябва да седне в нея. Той спечели. Дневната бе отстъпена на децата, които разопаковаха подаръците си. С крайчеца на окото си виждах Пест да налага Бранд по главата с надуваем Рудолф, а Бранд да му отговаря с лъвски рев, но тъй като това очевидно не вредеше на нито един от двамата, реших да не се намесвам. Косата на Съни изглеждаше подозрително къса отстрани. Малките момиченца бяха доближили глави и замисляха нещо, но не бях сигурна какво. Тъй като Фелисити и Пийс бяха демонстрирали дарба да се замесват в дяволии (все пак — бях им дала добър пример в това отношение), очаквах следобедът да стане интересен около пет часа, когато плановете им щяха да са узрели. На лицето на Гейл грееше усмивка на предчувствие, когато се облегна назад и ги остави да кроят плановете си. Мама, татко, леля Опал и чичо Мило нямаха и представа за предстоящите проблеми и пееха коледни песни в кухнята, докато приготвяха угощението.