Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Това беше светлина в мрака. Начин Кип да убие петнайсет птици с един камък: можеше да научи играта, можеше да поразрови мръсното около Клитос Сини и можеше да се опита да разбере дали майка му просто е пушила твърде много ганджа, или наистина има нещо вярно в обвиненията ѝ за Гавин. За всичко това бе нужно само да направи това, което вече бе решил да направи: да влезе в Черната гвардия. Лесна работа. Ха!
— Това, че допускат черногвардейци, не включва „изтърсаци“, нали?
Тя се изкиска.
— Не. Добър опит.
Непосредственият му проблем обаче бяха игрите с дядо му. И знаеше, колкото и да го беше пренебрегвал заради това, че тя беше хубава и отзивчива, че най-вероятно няма да сподели нищо с Рея Силуз.
— Значи само съм си губил времето — каза Кип.
— Можеш да спечелиш, но няма да спечелиш съществено дори и да играеш добре. Шансовете, според които ще смяташ, ще са погрешни. — Тя сви рамене.
— И не мога да открия реалните шансове, като играя, защото никой не играе с еретичните карти, които Андрос Гайл има в колодите си, и не мога да открия реалните шансове, като уча, защото не ме допускат в онези библиотеки?
— До голяма степен. — Но като че ли искаше да каже нещо повече.
— Или? — настоя Кип.
— Има едно лице, което би могло да ти помогне. Една жена, казва се Бориг.
— Бориг ли? — Беше най-грозното име за жена, което Кип беше чувал.
— Художничка е. Малко ексцентрична. Дръж се с нея с уважение. Шпионите, които те проверяват, са свикнали двамата с тебе да прекарваме следващите два часа в игра в тази стая. Ако напуснеш през задния изход и слезеш по стълбището един етаж надолу, можеш да се прокраднеш, без да те видят. Важно е, Кип, заради нея, както и заради теб, да не те проследят или подслушат. Службата на доктрината днес гледа на много неща през пръсти, но казват, че заради скорошните неприятности ще назначават нови луксори. Не е добре да се натъкнеш на хора, които са уплашени. Не и сега.
— Луксори ли?
— Светлини, на които е отредено да навлизат в мрака. Овластени да носят светлина почти по всякакъв начин, който намерят за необходим. Имаше… злоупотреби. Тази Бяла не би ги подкрепила да бъдат избрани отново, но Орея Пулор не е млада жена, Кип.
Стомахът му се сви. Тук имаше пластове и пластове интрига, дебнещи под повърхността. И всеки от тях можеше да го погълне.
— Къде е тя? — попита Кип.
Рея го упъти и той веднага тръгна. Надолу по кулата, по моста и в Големи Яспис. Докато вървеше по една тясна уличка, изведнъж осъзна, че измъкването крадешком може да е опасно. Можеше да е уловка. Толкова ли глупав беше? Някой вече се бе опитал да го убие. Не знаеше с кого е обвързана Рея Силуз, а тя му беше дала и проблема (съществуването на черните карти), и решението (да посети лице, което можеше и да не съществува, в съвсем не безопасно място).
Трябваше да се върне веднага. Трябваше да спре играта с Рея Силуз и трябваше да… Какво? Да чака, докато стане черногвардеец? Да пренебрегва всяко повикване от дядо си? Това нямаше да стане. Старецът нямаше да му позволи да прояви такова неуважение. Кип не знаеше какво ще направи Андрос Гайл, но щеше да е лошо. Много, много лошо.
Само Гавин да се върнеше. Гавин можеше да го защити. Макар Кип да беше чувал някои хора да разправят, че Гавин се страхува от Андрос Гайл — че всички се страхуват от Андрос Гайл, — му се струваше, че Гавин може да дойде и да реши всичките му проблеми наведнъж. И тогава щеше да може да се върне към детството.
Детство — със задачата да унищожи Синия.
Оролам да е милостив дано. Кип не можеше да разчита на никого. Трябваше да се справи възможно най-добре. Трябваше да продължи.
Беше късен следобед. Звездите на този квартал бяха фокусирали светлината си другаде. Тук сградите бяха нагъсто и сенките — дълги. Погледна през рамо.
Разбира се. Едър опърпан мъж стоеше изгърбен в началото на уличката. Извади от колана си нож. Беше голям горе-долу колкото морски демон.
Кип затича.
Беше само на двайсетина крачки от най-близкия светлинен кладенец. Щом го стигна, бръкна в джоба си, извади очилата — едрият мъж вече връхлиташе към него — и си ги сложи.
Едрият мъж се закова на място и вдигна ръце.
— Не ви видях, притеглящ, сър. Аз само тичах, ъъ, за вкъщи. Не ви мислех лошото, сър.
Кип дори не беше започнал да притегля. Всъщност сигурно нямаше и да му остане време да притегли, преди едрият мъж да го убие.
Но мъжът не знаеше това. Заотстъпва като от подивял звяр, после побягна.