Богът на дребните неща
- Автор: Рой Арундати
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Жанет 45
- Переводчик: Леда Милева
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Богът на дребните неща». Краткое содержание книги:
Сенки, които само той виждаше.
Коремните мускули се издигаха под кожата му като квадратчетата на шоколад.
Държеше я близо до себе си в светлината на газената лампа и тялото му лъщеше като излъскано с восъчна паста.
Той не можеше да прави две неща едновременно.
Ако я държеше, не можеше да я целува. Ако я целуваше, не можеше да я вижда. Ако я виждаше, не можеше да я чувства.
— Не, другарю, наистина… не искам нищо повече — обади се Чако, който бе сметнал, че другарят Пилай е поръчал Лата да донесе още почерпка. Другарят Пилай, доволен от това недоразумение, се възползва от него.
— Не, не, не. А! Какво е това?… Еди Калиани, дай още една чиния с тези вкусни неща.
За другаря Пилай като издигащ се политик беше важно в избирателния му район да се знае, че е влиятелен човек. Искаше да използва посещението на Чако, за да направи впечатление на местните просители и партийни работници. Потачен и Матукути бяха селяни, които го бяха помолили да използва връзките си в котаямската болница, за да назначат дъщерите им там като медицински сестри. Другарят Пилай държеше те да бъдат видени как чакат пред дома му, за да бъдат приети. Колкото по-често се виждаха хора да чакат за среща с него, толкова по-зает щеше да изглежда и толкова по-добро впечатление щеше да прави. Ако чакащите видеха как самият Модалали на фабриката е дошъл да говори с него на негова територия, той бе уверен, че от това ще се получи благоприятен отзвук.
— И тъй, Другарю! — започна другарят Пилай, след като Лата бе отпратена и вкусната почерпка бе донесена. — Какви са новините? Как се приспособява тук дъщеря ви? — Държеше да говори с Чако на английски.
— О, много добре. Сега спи дълбоко.
— Охо. Предполагам, че е уморена от времевата разлика след полета с реактивен самолет — отвърна другарят Пилай, доволен от себе си, че знае туй-онуй за международните пътешествия.
— Какво става в Оласа? Партийно събрание ли имаше? — попита Чако.
— О, нищо подобно. Сестра ми Судха се оказа с фрактура преди известно време — отговори другарят Пилай, сякаш Фрактурата беше някаква важна личност. — Та я заведох в Оласа за някои лекарства, Мехлеми и други неща. Съпругът й е в Патна и тя е сама при сватовете.
Ленин изостави наблюдателния си пост при вратата, мушна се между коленете на баща си и започна да си чопли носа.
— Няма ли да чуем едно стихотворение и от тебе, млади момко? — обърна се към него Чако. — Баща ти не те ли е научил на някое?
Ленин се беше вперил в Чако, но не даваше знак, че е чул или разбрал какво казва Чако.
— Той знае всичко — побърза да се намеси другарят Пилай. — Гениален е. Само пред гости е свит.
Другарят Пилай разлюля Ленин между коленете си.
— Ленин Мон, кажи на другаря Чичо онова, което татко те научи. „Чеда на Рим, приятели,…?“
Ленин продължаваше да се занимава с носа си.
— Хайде, Мон, тук е само нашия другар Чичо… — Другарят Пилай се опита да подскаже текста от Шекспир. „Чада на Рим, приятели, събратя…?“
Ленин, без да мигне, продължаваше да гледа Чако. Другарят Пилай опита отново.
— „… приятели, събратя…?“
Ленин награби една шепа бананови резенчета и офейка през предната врата. Започна да тича нагоре-надолу по малкото дворче между къщата и улицата и да крещи с непонятна и за самия него възбуда. Като я изразходва отчасти, тичането му се превърна в задъхан галоп.
— „… събратя, изслушайте ме.“
Ленин изкрещя тези думи от двора през бученето на минаващ автобус.
— „… Тук съм! не да хваля,
а да погребвам Цезар. Знаем, злото,
което всеки сторил е, остава
подир смъртта му, а доброто често
погребваме със костите.“14
Изкрещя текста гладко, без да се запъне нито веднъж. Беше забележително, като се има предвид, че момчето бе само шестгодишно и не разбираше нито дума, от това, което казва. Седнал в стаята и загледан в малкото дяволче, което се въртеше в двора му (бъдещ предприемач-организатор на битови услуги със свое дете и свой скутър), другарят Пилай се усмихваше гордо.
— Той е пръв по успех в класа. Тази година ще му разрешат да прескочи един клас.
Малката гореща стая беше изпълнена с големи амбиции.
Не се знаеше какво пази другарят Пилай в своя бюфет с остъклени и покрити с перденца врати, но в никакъв случай не събираше там дървени самолетни модели.
Чако, от друга страна, премина от мига, в който влезе в тази къща, или може би от мига, в който се върна другарят Пилай, през някакъв странен процес на обезсилване. Като лишен от пагоните си генерал той почти престана да се усмихва. Потисна своята експанзивност. Ако някой го видеше тук за първи път, би го сметнал за необщителен. Едва ли не боязлив.
14
Превод на текста от „Юлий Цезар“ — Валери Петров. Бел.прев.