Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Да, така поне изглеждаше.
— Каза ли нещо по въпроса?
— Той не помни нищо от периода с амнезията — бавно изрекох аз. — Абсолютно нищо.
Сам извърна поглед от мен, преди да зададе следващия си въпрос.
— А ти как приемаш това?
— Доволна съм от развитието на нещата — отвърнах. — Така е най-добре за всички — само че аз вече нямаше да си имам другарче у дома. Засега отказвах да се замислям над тази страна на въпроса, но рано или късно щеше да ми се наложи.
— Калвин Норис намина следобед — каза той. — Ако знаех, че ще дойде, щях да ти дам дневната смяна.
— И?
— Останах с впечатлението, че е дошъл с надеждата да те види.
— Да, бе — изсумтях аз и изгледах Сам изпод вежди.
— Мисля, че намеренията му са сериозни, Суки.
— Сам — обидено го прекъснах аз. — Аз съм сама, така е, и понякога това не е много забавно, но се съм длъжна да се захващам с първия върколак, който е проявил интерес към мен.
Сам изглеждаше леко изненадам.
— Не е и нужно. Хората в Хотшот не са върколаци.
— Той ми каза, че са.
— Не, не са върколаци с главно „В“. Те също променят облика си, но са твърде горди да се причисляват под общ знаменател с всички останали свръхсъщества. Те се превръщат в пуми.
— Какво? — Причерня ми пред очите.
— Суки? Какво има?
— Пуми? Ти всъщност знаеш ли, че на пристана зад къщата на Джейсън имаше кървав отпечатък от лапа на пума?
— Не, никой не ми е казвал за никакъв отпечатък. Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна — изхълцах аз. — Освен това, когато той изчезна, Кристъл Норис го е чакала в неговата къща. Ти си единственият барман на света, който не е наясно с градските клюки.
— Кристъл… тя ли беше момичето от Хотшот, което прекара с него новогодишната нощ? Кльощавата чернокоса девойка, която участва в издирването?
Кимнах.
— Голямата любов на Фелтън?
— Какво?
— Фелтън, нали се сещаш… той също участва в издирването. Кристъл е любовта на живота му.
— Ти пък откъде знаеш това? — почувствах се леко засегната от неговата осведоменост. Дори аз, която цял живот четях чужди мисли, нямах представа за това.
— Една нощ прекали с алкохола и си развърза езика. Рядко имаме клиенти от Хотшот, но дойдат ли, пият и хич не си поплюват.
— Много интересно. Тогава защо взе участие в операцията по издирването на Джейсън?
— Мисля, че ще е най-добре да го попитаме лично.
— Сега? Не е ли малко късно?
— Защо не? Да не би да имаш някаква по-важна работа?
Добър въпрос. Естествено, че нямах по-важна работа. Исках незабавно да разбера дали онези странни хора имат нещо общо с изчезването на брат ми. Но, честно казано, в известен смисъл се страхувал от истината.
— Якето ти е твърде тънко за това време, Суки — каза Сам, след като видя с какво съм облечена.
— Палтото ми е на химическо чистене — отвърнах. Всъщност така и не ми остана време да го пъхна в сушилнята. Дори забравих да проверя дали петната са изчезнали. Освен това беше ужасно протрито.
— Хм — това беше единственият коментар на Сам, преди да ми заеме дебел зелен пуловер, който да облека под якето си. Качихме се върху неговия пикап, защото снегът вече валеше доста силно, а Сам, като всички мъже, твърдо вярваше, че умее да шофира по заснежени пътища. Макар че лично аз се съмнявах да го е правил някога.
Нощното пътешествие до Хотшот ми се стори безкрайно в непрогледната зимна нощ. Наоколо не се виждаше нищо друго, освен танцуващите пред фаровете снежинки.
— Благодарна съм ти за предложението, но вече започвам да си мисля, че сме луди — обадих се аз по средата на пътя.
— Сложи ли си предпазния колан? — попита той.
— Разбира се.
— Добре — каза той и в колата отново се възцари мълчание.
Колкото и невероятно да ми се струваше, стигнахме до Хотшот, без да се загубим по пътя. В селцето нямаше улични фенери, разбира се, но някои от електрическите стълбове бяха снабдени с аварийни лампи. Виждаха се и къщи, чиито прозорци все още светеха.
— Къде трябва да отидем според теб?
— У Калвин — уверено каза Сам. — Той разполага с най-голяма власт тук.