По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Седем, но тези акции все още не се продават.
— Не това е причината да ви попитам. Какво ще кажете за десет вечерта в "Клеърмонт"?
— Не можем ли да го направим малко по-късно? Ще водя леля си Грейс на "Смъртта на търговския пътник" в театър "Олдуич", но тя винаги предпочита да хване последния влак за Кеймбридж, така че ще мога да дойда към единайсет.
— За мен ще е удоволствие да ви изчакам заради леля ви, мистър Клифтън. С нетърпение очаквам да се видим в единайсет в "Клеърмонт", за да обсъдим "Смъртта на търговския пътник".
35
— Отговорът на въпроса ви е арогантност и алчност — изтърси Дезмънд Мелър. — Имахте банкова полица и пари в брой, но въпреки това не ви стигаше. Искахте още и заради глупостта ви съм изправен пред фалит.
— Сигурен съм, че не е чак толкова зле, Дезмънд. В края на краищата все още притежавате петдесет и един процента от "Фартингс", да не говорим за останалите ви значителни активи.
— Ще ви го кажа дума по дума, Слоун, така че да сте съвсем наясно в какво положение съм и, което е по-важното, какво очаквам да направите По ваш съвет купих от Арнолд Хардкасъл петдесет и един процента от банката на цена три паунда и девет шилинга на акция, което ми струваше малко над двайсет милиона паунда. За да събера сумата, трябваше да заема единайсет милиона от моята банка, като заложих дяловете и всичките си активи наред с двете къщи, че и трябваше да подпиша лична гаранция. Тази сутрин акциите на "Фартингс" вървят по два паунда и единайсет шилинга, което означава, че съм на загуба от над пет милиона паунда в сделка, която според вас не може да бъде губеща. Има вероятност да избягна фалита, но със сигурност ще фалирам, ако се наложи да пусна акциите си на пазара. Което, повтарям, е заради вашата арогантност и алчност.
— Не е съвсем честно — каза Слоун. — На срещата на борда миналия понеделник всички, включително и вие, се съгласихме да поискаме цена от шест паунда на акция.
— Да, но синът на килимаря ви уличи, че блъфирате. Той беше склонен да се съгласи на сделката при пет паунда на акция, което щеше да ме измъкне от положението и да донесе добра печалба на всички ни. Така че най-малкото, което можете да направите, е да купите акциите ми за три паунда осем шилинга и шест пенса и да ме извадите от ситуацията, създадена от самия вас.
— Вече ви обясних, Дезмънд, че колкото и да ми се иска да помогна, подобно предложение е в разрез със закона.
— Това не ви безпокоеше особено, когато казахте на Бишара, че имате оферта за шест паунда от "една утвърдена институция в Сити", при положение че подобно предложение не съществуваше. Мисля, че ще откриете, че това също е незаконно.
— Повтарям, всички се съгласихме…
Телефонът на бюрото на Слоун зазвъни. Той натисна копчето на интеркома и изръмжа:
— Казах да не ме прекъсвате.
— Обажда се лейди Вирджиния Фенуик. Казва, че било спешно.
— С нетърпение очаквам да чуя какво има да каже — заяви Мелър.
— Добро утро, лейди Вирджиния — кача Слоун, като се мъчеше да скрие раздразнението си. — Много се радвам да ви чуя.
— Може и да не се зарадвате, когато разберете защо се обаждам — каза Вирджиния. — Току-що получих от адвокатите си предсъдебна фактура за двайсет хиляди паунда, която трябва да се уреди преди първия ден на делото. Помните, Ейдриън, че ми дадохте думата си, че ще покриете всичките ми разходи по делото. Жалки пенита на фона на цялостната картина, ако си спомням правилно израза.
— Наистина го казах, лейди Вирджиния. Но и вие помните, че предложението зависеше от успешния изход на преговорите ни с мистър Бишара, така че се боя, че…
— Но майор Фишър ми каза, че сам сте си виновен за този забележителен провал. Можете да го приемате както си искате, мистър Слоун. Но ако не удържите на думата си и не покриете разходите ми, предупреждавам ви, че имам известно влияние в Сити…
— Заплашвате ли ме, лейди Вирджиния?
— Както казах, мистър Слоун, можете да го приемате както си искате.
Вирджиния тресна телефона и се обърна към Фишър.
— Ще му дам два дни да намери двайсетте хиляди, в противен случай…
— Този тип няма да се изръси нито пени, освен ако няма писмен договор, а може би дори и с такъв. Към всички се отнася по този начин. Обеща ми място в борда на "Фартингс", но откакто сделката с Бишара се провали, не съм го чувал.
— Е, мога да ви гарантирам, че няма да работи в Сити още дълго, ако зависи от мен. Съжалявам, Алекс, едва ли това е причината да поискате да се видите с мен.
— Не, не е това. Реших, че е добре да знаете, че днес сутринта получих писмо от адвокатите на мисис Клифтън, че възнамеряват да ме призоват като свидетел по делото.