Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
Извън съдебната зала Кол е затворен в себе си като отшелник и не дава на никого, дори на собствените си помощници, нито адреса, нито домашния си телефон. Могат да го намерят само на миникомпютъра му. Женен е за безлична и опърпана азиатка. Джордж я е виждал на два пъти, но досега не я е чувал да говори.
Нейтън е назначен временно от Щатския съд за запълване на остатъчния мандат на съдийско място, което по финансови причини трябва да бъде съкратено през 2008 година. Той прие предложението, защото бе сигурен, че така си осигурява място в Чикагския апелативен съд след избирането на Джон Кери. Предвид сегашното положение, Нейтън иска да остане завинаги на това място, но има твърде малък шанс за това. Не се очаква в близко бъдеще да се откриват нови места в съда. Освен това Кол няма да получи никаква подкрепа от другите съдии, които дразни до един, включително Джордж. Съдия Мейсън вече не се интересува, че двамата с Кол често са на едно мнение и че колегата му е способен съюзник, умело използващ финансовите анализи, за да разобличава консерваторите, които реагират сякаш им взема залъка от устата. Нейтън се самоизживява като безкомпромисен защитник на онеправданите, но това изглежда толкова маловажно на фона на ежедневните му изстъпления в съдебната зала, че си остава чиста заблуда.
Джордж си поема дълбоко дъх и влиза в съвещателното помещение зад съдебната зала. Като всичко друго в старата сграда, стаята е старомодно обзаведена и прилича на частен салон в луксозен клуб, дори до украсения с дрънкулки полилей. За да се запази тайната на тези съвещания, помещението няма прозорци и дори съдебните секретари, които изготвят първата чернова на становищата, нямат право да присъстват, за да могат съдиите да говорят свободно, без да се стараят да пазят благоприличие пред подчинените си.
Другият член на тазсутрешния съдебен състав, Съмърсет Пърфойл, също е седнал при голямата маса, достатъчно дълга, за да събере около себе си всичките двайсет членове на апелативния съд в редките случаи, когато заседават заедно. В присъствието на Нейтън Съмър е избрал стол на два-три метра от него и Джордж прави същото, но от другата страна на масата.
Като старши съдия в този състав Мейсън оглавява съвещанието и поставя на обсъждане един по един случаите от тази сутрин по реда на изслушването им. Обикновено работата на съда е разделена по равно между граждански и криминални дела или още по отчетливо, между двата полюса на американското общество – много богатите и много бедните. По принцип гражданските искове имат смисъл само ако е заложена солидна сума или лична изгода, защото ищецът трябва да внесе гаранция за покриване на съдебните разходи и да плати на адвокат, който ще следи всички документи да се водят правилно.
Криминалните дела пък отразяват дейността на по-нисшите съдебни инстанции, където обвиняемите са крайно бедни младежи, представяни от служебни защитници. В девет от всеки десет случая решението на апелативния съд е последният шанс за хора, осъдени на сериозни срокове лишаване от свобода. Върховният съд на щата рядко преразглежда присъди по криминални дела. Работата на Джордж не е да промени решението на съдебните заседатели, но той прилежно и с чувство на дълг изпълнява задълженията си, за да може, вземайки предвид всички факти, с чиста съвест да каже, че обвиняемият е бил осъден справедливо.
Тримата съдии разглеждат гражданските дела, които са изслушали преди случая „Уорновиц“, без да ги обсъждат много. При първите две – иск за попечителство на дете и спор за ефирни права между две корпорации – присъдите ще бъдат потвърдени; третата – обезщетение в размер на 9 милиона долара за нанесени телесни повреди от компания, производител на пещи – ще се анулира, защото съдията на предишната инстанция – малоумник на име Майрън Спайро – не е дал възможност за надлежна защита на ответника. Като председателстващ съдия Джордж има право да реши кой ще състави съдебното решение по тези случаи, но той има практика да даде възможност някой сам да предложи услугите си и както може да се очаква, Нейтън пожелава той да напише и трите. Кол е фурия, когато пише, рядко прибягва до помощта на помощниците си и понякога е неустоимо изкушение да го оставиш да свърши цялата работа. Съмър изявява желание поисква да поеме иска за попечителство и Нейтън отстъпва, като взема само другите два. Джордж тайно се радва, че Кол ще съчини решението за анулиране на паричното обезщетение, защото той няма да пропусне да осмее Спайро, както му се полага.