Оковите на скръбта

1.

Уаксилий Ладриан слезе пъргаво по стълбището пред барикадираната кръчма, като подминаваше облечените в кафяви униформи констабли, които се суетяха насам-натам. Мъглите вече започнаха да се вдигат, а зората предвещаваше близкия край на нощното им бдение. Той погледна ръката си — където куршумът бе пробил едра дупка в ръкава на ризата му и от едната страна на палтото му. Беше усетил как се разминава с него на косъм.

— Ей — обади се Уейн и побърза да го настигне. — Доста добър план се оказа, а?

— Същият, до който прибягваш винаги — отговори Уакс. — Онзи, в който аз служа за примамка.

— Не е моя вината, че хората толкова обичат да стрелят по теб, приятелю — каза Уейн, докато двамата се приближаваха към каретата. — Би трябвало да си доволен; използваш вродения си талант, също както баба ми обясняваше, че е хубаво да се прави.

— Предпочитам талант, който да не се свежда до способността да обирам куршумите.

— Е, човек трябва да използва онова, което има — каза Уейн и се облегна на едната стена на каретата, докато Коб, кочияшът, отваряше вратата пред Уакс. — Затова и в яхниите, които готвя, винаги се намира по малко плъхско.

Уакс надзърна в богато тапицираното и отрупано с луксозни възглавнички купе на каляската, но не се качи.

— Ще се оправиш ли? — попита го Уейн.

— Разбира се — отговори Уакс. — Това е вторият ми брак. Вече имам натрупан опит в тази област.

Уейн се ухили.

— А, така ли ставало? Защото доколкото аз съм забелязал, женитбата е единственото нещо, което колкото повече правиш, толкова по-слаб ставаш в него. Е, това и животът, де.

— Уейн, това беше почти проницателно.

— Проклятие. Аз пък исках да прозвучи умно.

Уакс продължи да съзерцава вътрешността на каретата, без да помръдва. Кочияшът, който все още стоеше до него и държеше вратата отворена, прочисти гърло.

— Много красива примка има това бесило — отбеляза Уейн.

— Не ставай мелодраматичен — каза Уакс и понечи да се качи.

— Лорд Ладриан! — чу се глас иззад него.

Уакс погледна през рамо и забеляза висок мъж с тъмнокафяв костюм и папийонка, който си проправяше път между двама констабли.

— Лорд Ладриан — повика го пак той, — може ли една минута?

— Може всички — отвърна Уакс, — но без мен.

— Но…

— Ще се видим там — кимна Уакс на Уейн, после пусна една гилза и се Тласна от нея във въздуха. Защо да си губи времето с карети?

Усещаше как стоманата гори като приятен пламък в стомаха му, когато се Оттласна от близката улична електрическа лампа — която продължаваше да свети, въпреки вече настъпилото утро, — и се извиси нагоре. Елъндел се простря пред него — омацан със сажди, главозамайващо огромен мегаполис, който бълваше дим от комините на стотици хиляди домове и фабрики. Уакс се Тласна от стоманеното скеле на една полузавършена сграда, след което пое през Четвърти октант с поредица огромни скокове.