Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Стимпанк » Беглец по равнините
Беглец по равнините - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Беглец по равнините

Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:

Няма само едно „ти“. Има много „ти“. Ние сме част от многообразието на вселените в паралелните измерения… и бащата на Еверет Синг е открил път към тях. Сега баща му е отвлечен и сякаш никога не е съществувал. Все пак има една улика, която синът му може да последва — мистериозното софтуерно приложение Инфундибулум. Програмата е карта, не само за Десетте познати свята, а за цялата мултивселена — и съществуват хора, на които много им се иска да се доберат до нея. За да я опази и за да спаси баща си, Еверет се нуждае от приятели: като например капитан Анастейзия Сикссмит, нейната осиновена дъщеря и екипажа на въздушния кораб Евърнес.
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
 Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 113
Перейти на страницу:

— Не ядрен — промърмори Еверет. — Не строи атомни бомби, така че не е важен. Сякаш много разбирате.

Спалнята му се струваше огромна и мрачна, и под обсада. Украсата от светещи стикове превръщаше якето му, окачено на вратата, в робот убиец от ада. За пръв път от дете Еверет почувства страх от тъмното. Очи във всеки ъгъл. Чудовища под леглото. Навън може би чакаше черен автомобил, в който отдалечено сканираха натискането на всеки виртуален бутон върху клавиатурата на Доктор Квантум. Сънят така и нямаше да дойде тази нощ. Еверет изчака, докато светлата черта под вратата за стаята на майка му изгасна, след което се изплъзна изпод завивките и тихо се спусна по стълбището. Беше запаметил мястото на всяка скърцаща дъска по шумните стъпала. Притискаше Доктор Квантум към гърдите си. Не можеше да го остави. Никога нямаше да го остави. Дори докато отваряше вратата на хладилника и тършуваше за нарязано сирене и кисело мляко за пиене, хвърляше око на таблета, оставен на кухненската маса. Притисна го към себе си и когато предизвика друг играч на дуел в „Модърн Уорфеър: Секретни операции“ в мрежата на „ЕксБокс Лайв“. Не успя да се концентрира. Реакциите му бяха забавени, сякаш играеше не Еверет, а татко му. Сритаха му задника няколко пъти поред, но не спираше да играе и играе, да умира и умира.

На сутринта Лора откри Еверет заспал на дивана. Игровата конзола бръмчеше тихо, коледната украса на елхата грееше ярко, а Доктор Квантум беше притиснат към бузата му.

5.

От полицията се върнаха за закуска. Виктъри-Роуз имаше млечни мустачета и шоколадова брада от „Коко Попс“. Крис Еванс не спираше да бърбори по радиото. Еверет беше кисел и с размътена глава от спането на неудобния диван, но разбра, че на входната врата е полицията, дори преди още да са позвънили — отчетливо, на два пъти. Очертаните на фона на уличната светлина силуети бяха прекалено близо един до друг — единият висок, другият нисък, единият на мъж, другият на жена. Само полицията и евангелистите от мормонската църква стояха така. Еверет остърга остатъците от маргарина „Флора“ от кутията и ги намаза върху препечената си филийка. Нискомасленият маргарин се разстилаше по странен начин, разделяше се на кълбовидни капки от мазнина и вода.

— Голям студ — каза детектив-сержант Милиган. — През нощта трябва да е нахлул фронт с ниско налягане. На твое място бих тръгнал поне половин час по-рано за училище. Нищо чудно и да падне сняг за Коледа. Кафе ли е това? Нещо против?

Еверет му напълни догоре една чаша с емблемата на „Тотнъм Хотспър“. Лиа-Лиан-Лиона се настани срещу момчето.

— Разбира се, защо не седнете? — предложи Еверет. — Намерихте ли го?

Виктъри-Роуз се беше намръщила при вида на тези големи хора в тъмните им палта, внесли студеното у дома. Всеки момент можеше да заплаче. Лора седна така, че да е зад пакетите със зърнена закуска, за да прикрие засрамено домашната си жилетка и раздърпаното спортно долнище.

— Съжалявам, Еверет — каза Лиа-Лиан-Лиона.

Еверет погледна преценяващо кривата ѝ усмивка, присвитите свински очички, лекото потрепване на крака ѝ. Наистина, ама наистина ме мразиш, помисли си той.

— Проучихме снимките на картата за външна памет, която ни даде — каза Мустака Милиган. Лора намали радиото. — Да ви се намира още някоя препечена филийка? Дали ще ви затрудни да пуснете още две в тостера?

Лора стана, за да зареди тостера с две филийки от пълнозърнестия хляб.

— Случайно да имате от белия? — попита Мустака Милиган.

— В този дом се храним здравословно — отговори твърдо Лора.

— Искам си я обратно — каза Еверет.

— Кое? — попита над кафето си Мустака Милиган.

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 113
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)