Прокоба [bg]

– Да, ще ги взема – въздъхна Ерика и усети как сълзите напират под клепачите ѝ. Беше на ръба на силите си. Нуждаеше се от отмяна.

Хрумна ѝ идея. Вдигна слушалката и набра номер по памет. Струваше си да опита.

Хана влезе направо в новия си кабинет и започна да подрежда вещите си. Патрик продължи към хралупата на Мартин Мулин и почука внимателно на вратата.

– Влез.

Патрик влезе и се настани на стола пред бюрото на Мартин. Понеже работеха често заедно, всеки от тях бе свикнал да прекарва доста време в кабинета на другия.

– Чух, че сте правили оглед на пътнотранспортно произшествие. Има ли жертви?

– Да, водачът. В колата не е имало други пътници и злополуката е по вина на шофьора. Казва се Марит, държи магазин на търговската улица.

– По дяволите! – въздъхна Мартин. – Колко нелепа смърт! Да не би да е свила встрани заради преминаваща сърна?

Патрик се подвоуми.

– Криминалистите присъстваха на огледа. От техния доклад и от заключенията на съдебния лекар ще разберем какво точно се е случило. В купето вонеше на алкохол.

– По дяволите! – възкликна за втори път Мартин. – С други думи, шофирала е в нетрезво състояние. Не си спомням да сме я хващали с алкохол. Възможно е за пръв път да е седнала зад волана пияна или просто досега ѝ се е разминавало.

– Мдааа – колебливо кимна Патрик. – Възможно е.

– Но? – подкани го Мартин и преплете пръсти на тила си. Червената му коса блестеше върху бялата кожа на дланите му. – По гласа ти усещам, че нещо те притеснява. Познавам те достатъчно добре: надушил си нещо гнило.

– Ох, и аз не знам. Не е нищо конкретно. Просто долавям нещо… гнило, но не мога да посоча какво.

– Интуицията ти рядко те е подвеждала – отбеляза разтревожен Мартин и се залюля на стола. – Но в актуалния случай е най-добре да изчакаме заключенията на експертите. Щом криминалистите и съдебните лекари огледат трупа, ще узнаем повече. Навярно ще открият обяснение за мистериозното ти усещане.

– Да, прав си – съгласи се Патрик и се почеса замислено по главата. – Но… не, прав си, няма смисъл да размишляваме, преди да знаем подробности. Сега ще се съсредоточим върху онова, което можем да направим, а именно: да уведомим близките на Марит за кончината ѝ. Тя има ли семейство?

– Дъщеря в тийнейджърска възраст, доколкото знам – смръщи чело Мартин. – Самата Марит живее със своя приятелка. Доста се шушукаше около това съжителство…

– Ще трябва да отидем при приятелката ѝ и да проверим.

Няколко минути по-късно почукаха на вратата на апартамента, където бе живяла Марит. Проверка в телефонния указател показа, че жилището ѝ се намира на няколко стотин метра от полицейското управление. И Патрик, и Мартин едва си поемаха въздух. В полицейската работа това задължение се смяташе за най-омразно сред служителите. Едва когато чуха стъпки зад вратата, си дадоха сметка, че е съществувала голяма вероятност в този следобеден час да не заварят никого вкъщи.