Английският шпионин [bg]

— Иди да попиташ онази красива девойка на гише „Информация“ защо полетът ми още не е обявен — каза тя.

— Не искам да говоря с красивата девойка на гише „Информация“.

— Защо не искаш?

— Защото тя не знае нищо и просто ще ми каже нещо, което мисли, че искам да чуя.

— Защо трябва винаги да си такъв песимист?

— Това ме предпазва по-късно от разочарование.

Киара се усмихна и затвори очи, Габриел погледна към телевизора. Британски репортер с каска и бронежилетка говореше за последния въздушен удар срещу Ивицата Газа. Алон се зачуди защо напоследък Си Ен Ен преимуществено вземаха британски журналисти. Предположи, че е заради акцента. Новините винаги звучаха по-авторитетно, когато се съобщаваха с британски акцент, дори и в тях да нямаше капка истина.

— Какво казва? — попита Киара.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Времето ще минава по-бързо.

Той присви очи, за да прочете субтитрите.

— Казва, че израелски боен самолет е атакувал училище, където няколкостотин палестинци са били потърсили убежище от бойните действия. Съобщава, че най-малко петнайсет души са били убити, а няколко десетки са били по-сериозно ранени.

— Колко са били жените и децата?

— Всичките, както изглежда.

— Било ли е училището истинската цел на въздушното нападение?

Габриел написа кратък есемес на своя мобилен телефон „Блекбъри“ и го изпрати по сигурна линия на булевард „Цар Саул“, където бе седалището на тайната разузнавателна служба на Израел. Тя имаше дълго и умишлено подвеждащо име, което нямаше нищо общо с истинското естество на нейната работа. Служителите ѝ я наричаха просто Службата.

— Истинската цел — каза той с приковани върху дисплея очи — е била една къща от другата страна на улицата.

— Кой живее в нея?

— Мохамед Саркис.

— Онзи Мохамед Саркис?

Габриел кимна утвърдително.

— Мохамед все още ли е жив?

— Боя се, че не.

— Какво е станало с училището?

— То не е било ударено. Единствените жертви са били Саркис и членовете на неговото семейство.

— Може би някой трябва да каже истината на този репортер.

— Каква полза от това?

— Още песимизъм — каза Киара.

— Спестено разочарование.

— Моля те, разбери защо полетът ми се бави.

Алон написа друг есемес на своето блекбъри. Миг по-късно пристигна отговорът.

— Една от ракетите на „Хамас“ е паднала близо до „Бен Гурион“.

— Колко близо? — попита Киара.

— Твърде близо, за да е опасно.

— Смяташ ли, че хубавата девойка на гишето за информация знае, че моята дестинация е под ракетен обстрел?

Той запази мълчание.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита Киара.

— Кое?

— Не ме карай да го казвам на глас.

— Питаш ме дали все още искам да бъда директор в момент като този?