Всяко мъртво нещо [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-136-1
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всяко мъртво нещо [bg]». Краткое содержание книги:
„Романът, който надмина «Мълчанието на агнетата».“ Ню Йорк Таймс
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишерс Уикли
„Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
— Ще го направи ли отново? — попита Коул.
За миг стаята потъна в тишина.
— Да, но самата ви презумпция е погрешна — каза тя и се обърна към Коул, който изглеждаше объркан.
— Според вас това е първото му убийство. Бе ли изпълнена ПОРТП?
ПОРТП значи Програма за оценка и разкриване на тежки престъпления. Тя изисква да се попълва доклад за разкрити и неразкрити убийства или опити за убийства, особено където има отвличане, където изглежда, че липсва мотив или са сексуално ориентирани. Докладите се изпращат в Националния център за тежки престъпления в академията на ФБР в Куонтико. Там информацията се обработва и се сравнява с базите данни от предишни престъпления, за да се използва при съставянето на криминален профил на убиеца.
— Да, изпратихме доклад — отговори Коул.
— Изискахте ли профил?
— Да, но начинът на извършване на убийствата не съвпада с никои досега заведени данни на ФБР. Особено одирането на лицата.
— И какво за лицата? — отново се обади Джойнър.
— Все още се опитвам да разбера — рече Улф. — Някои убийци си взимат сувенири от жертвите. В нашия случай може да има някакъв псевдорелигиозен или жертвен елемент. Съжалявам, но все още не съм сигурна.
— Значи мислите, че може да е извършил нещо такова и преди? — попита Коул.
Улф кимна.
— Може би. Ако е убивал и преди, той е скривал телата и сегашните убийства представляват промяна в поведението му. Може преди да е убивал тихо и неочебийно, а сега да иска да привлече общественото внимание. Но тъй като убийствата не са сполучливи от негова гледна точка, може да пожелае да се върне към предишния си метод. Има и друга възможност — да изпадне в период на летаргия и да спре за известно време. Но ако искате да прогнозирам — според мен сега той планира следващия си удар много внимателно. Последния път е допуснал много грешки и мисля, че не е постигнал желания от него ефект. Но следващия път няма да сгреши. Ако преди това не го хванете, следващия път ще направи търсеното от него впечатление.
Вратата се отвори, влезе Коул с двамина.
— Това са специален агент Рос от ФБР и детектив Барт от отдел „Обири“ — представи ги Коул. — Барт работи по случая Уотс, а агент Рос се занимава с организираната престъпност.
Отблизо костюмът на Рос изглеждаше още по-скъп, всъщност бе правен по поръчка. До него Барт, облечен в яке от „Джей Си Пени“[6], бе като беден провинциалист. Двамата застанаха един срещу друг до масата и ми кимнаха. Коул седна. Същото направи и Барт. Рос остана прав.
— Нали не криеш нищо от нас? — попита Коул.
— Не — отвърнах. — Знаете толкова, колкото и аз.
— Според агент Рос Сони Ферера е отговорен за убийствата на Уотс и приятелката му. Освен това смята, че си спестяваш част от информацията.
Рос зърна нещо на ръкава си и погнусено го изтръска с върха на пръстите. Неволно помислих, че си представя мен.
— Просто няма причина Сони да убива Оли Уотс — отговорих. — Става дума за откраднати коли и фалшиви номера. Не е възможно Оли да е знаел нещо важно за дейността на Сони. В съда щяха да го претупат за десетина минути.
Рос пристъпи напред и седна на ръба на масата.
— Интересно е, че пак се появяваш след толкова време. Колко месеца минаха оттогава — шест или седем? Щом се появиш, и вече сме до гуша в трупове — рече той, все едно не бе чул и дума от казаното от мен.
Бе на около 40-45 години и изглеждаше в добра форма. Но лицето му бе набраздено от множество бръчки. Май не бяха от лесен и щастлив живот. Улрич ми бе говорил за него, когато напускаше Ню Йорк, за да поеме новия си пост — заместник главен агент на клона на ФБР в Ню Орлиънс.
Стана дяволски тихо. Рос се опита да ме смути с поглед. Най-накрая отегчено погледна встрани.
— Агент Рос мисли, че не си ни казал всичко — повтори Коул. — Иска да те поразпита, просто ей така.
Изражението му бе неутрално, очите — невъзмутими. Рос пак ме бе зяпнал.
— Агент Рос е цял страшник. Като почне да ме притиска, Бог знае какво мога да си призная.
— Това доникъде няма да ни доведе — отрони сухо Рос. — Господин Паркър очевидно не желае да сътрудничи и аз…
Коул го прекъсна с ръка.
— Може ли да ни оставите насаме за малко, господа? Изпийте по кафе или нещо подобно — предложи той.
Барт сви рамене и излезе. Рос остана седнал на масата, понечи да каже нещо, но изведнъж се изправи рязко и бързо напусна стаята, като тресна вратата след себе си. Коул въздъхна дълбоко, отпусна вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата.
6
Американска марка на спортни артикули. — Бел. прев.