![Един от 100 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/1/edin-ot-100-bg-download.jpg)
Един от 100 [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-399-062-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един от 100 [bg]». Краткое содержание книги:
— КАРСЪН! — изкрещя гласът, само че вече не беше на жена. — Кажи ми нещо, братко. Искам да усетя малко ТОПЛОТА, ТА НАЛИ СМЕ СЕМЕЙСТВО!
Стиснах клепачи, облегнах се на стената. Как е възможно? Нали му е забранено да се обажда?
Човекът от другата страна на линията удари апарата в нещо твърдо, после изкрещя:
— В ЛОШ МОМЕНТ ЛИ СЕ ОБАЖДАМ, братко? С ЖЕНА ли си? БИВА ЛИ Я? Чувал съм, че като се разгонят, соковете им БУКВАЛНО СЕ ИЗЛИВАТ. Здравейте, приятели, искам да ви запозная с гаджето ми, госпожица Мокра Катеричка. НОСЕТЕ БОТУШИ, КОГАТО Я ЧУКАТЕ!
— Джереми — прошепнах повече на себе си.
— Имаше някога една мацка в Нантъкет, ти носеше ботуши всеки път, когато я чукаше…
— Джереми, кой ти разреши…
— … но мъжете в града един по един се удавиха в отровата, дето се изливаше от капчука й! — Той отново заговори с гласа на майка ми: — Не бой се, Карсън. Мама е тук. Виждам, че чинията ти още е пълна. Храчките изстинаха ли? Да ти ги стопля ли? — Той се престори, че прочиства гърлото си.
— Джереми, престани…
Чух как се отвори врата, след това тъпи удари, някакъв мъж изруга. Човекът, който се обаждаше, изкрещя:
— НЕ! МАХАЙ СЕ! РАЗГОВОРЪТ Е ЧАСТЕН! Говоря с МОЕТО МИНАЛО!
Нещо изтрещя, после се чу шум от плъзгане, сякаш някой изпусна телефона на пода и го изрита. Ръмжене, ругатни, шум от борба… Затаил бях дъх, притисках слушалката до ухото си, плувнал бях в пот, въпреки че в стаята беше прохладно.
Крясъците му започнаха да заглъхват, представих си как яки мъже го влачат по пода:
— УБИЙСТВОТО, КАРСЪН! Разкажи ми за убийството. Сигурно има нещо повече от ЛИПСВАЩА ГЛАВА, винаги има нещо повече. Онзи реже ли пишките им? Забива ли ги в задниците им, докато се покажат през дупката на шията? Обади ми се! ПАААК СЪМ ТИ НЕОООБХОДИМ…
Отново се чуха приглушени удари. После настъпи тишина.
Вероятно по късните новини на канал 14 в Монтгомъри бяха излъчили репортаж за обезглавения труп в парка. Гледането на телевизия беше от малкото удоволствия, разрешени на Джереми, той сигурно беше „попил“ ужасяващите подробности. Угасих свещите, проснах се по корем на канапето, скрих лицето си във възглавницата. Когато най-сетне се унесох, сънят ми бе неспокоен, изпълнен с кошмари за грамадни плъхове и миризма на горяща коприна.
Будилникът иззвъня малко след зазоряване. Чувствах се като пребит, главата ми беше замаяна. Някак си се добрах до водата, отдалечих се на около километър навътре в океана, обърнах се и с усилие доплувах до брега. После пробягах шест километра по плажа, докато плувнах в пот и прасците ми се схванаха. Неохотно и почти гневно се захванах с редовните упражнения по вдигане на тежести, накрая съзнанието ми се поизбистри; казах си, че в обаждането на Джереми няма нищо свръхестествено; той беше ужасно изобретателен и някак си беше успял да се добере до телефон.
Бях чул и как насила го отведоха — случаят нямаше да се повтори, епизодът бе приключен.
Взех душ, закусих с пушена наденица и мюсли, приготвени със сирене. Постепенно настроението ми се повиши, потеглих към службата. Хари хвърли ези-тура, за да си разпределим работата за деня — падна ми се да присъствам на аутопсията на трупа, който снощи бе намерен в парка. До началото й имах малко време, затова се отбих в отдела по криминалистика, състоящ се от научна лаборатория и компютърна зала. Двама лаборанти с бели престилки съсредоточено разглеждаха плавок от тоалетно казанче, все едно беше светия Граал. Друг почукваше с молив по стъкленица, пълна с живи буболечки. Хъмбри седеше до един микроскоп и пиеше кафе. Като ме видя, взе лист хартия:
— По отпечатъците идентифицирахме обезглавения.
Престорих се, че бия невидими барабани:
— И победителят е…
Той издаде звук, който имитираше фанфари:
— Някой си Джералд Елтън Нютън, известен още като Малкия Джери, Джери Елтън, Нелсън Джералд и Елтън Джелсън.
— Леле колко псевдоними!
— Как не! Чуй това. — Той зачете написаното на листа: — Двайсет и две годишен. Сини очи, кестенява коса… където и да са сега. Няколко пъти е бил арестуван за дребни кражби, проституция, притежание на крадени вещи и на марихуана. През март някаква жена подала оплакване срещу него, че не й е върнал единайсет хиляди долара, които му била дала на заем, но по-късно оттеглила обвинението.
— Виж ти — хем е бил жиголо, хем се е чукал с мъже. Май резбата му се е завъртала според случая — промърморих и тръгнах да излизам. Аутопсията щеше да започне след час, но възнамерявах да се отбия при съдебния лекар. Тъкмо прекрачвах прага, когато Хъмбри подвикна: