Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Жан-Люк я пусна.
— Страхувам се, че мога да те наема само за две седмици.
Когато бутикът затвореше, единственият смъртен, на когото щеше да е позволено да влиза в магазина, бе охранителят му Пиер.
— Разбирам — Хедър отстъпи назад и лицето й посърна. — Осъзнавам, че нямам опит, а и освен това през септември трябва да се върна да преподавам в училище.
— Да не би да очакваш, че ще ти намеря някакъв недостатък?
Когато тя се изчерви в отговор, Жан-Люк разбра, че е нацелил болно място. Подозираше, че зад дръзкото й държание се крие огромна несигурност. Това беше трик, който познаваше добре, тъй като самият той го бе използвал.
Но защо Хедър Уестфийлд би се съмнявала в себе си? Дали някой не се беше опитал да сломи духа й? Ако беше така, то той почувства внезапното желание да забие юмрук в лицето на този човек.
— Не се притеснявам, че мога да остана недоволен от теб. Точно обратното. Възможно е да бъда твърде доволен.
И прекалено изкушен да я задържи тук, за да облекчи самотата на изгнанието му.
Хедър преглътна шумно.
— А и имам едно правило, което винаги следвам — никога не се забърквам със свои служители, без значение колко ме привличат.
Той позволи на погледа си да обходи пищното й тяло.
— О, боже — прошепна тя. Отстъпи още една крачка назад. — Аз не търся… не съм готова… имам предвид.
— Идеята за връзка те оставя без думи?
— По-скоро ме ужасява — потрепна младата жена. — О, нямах предвид с теб, отнася се за всеки. Преминах през отвратителен развод преди година и…
Жан-Люк вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
— Ще се държа прилично — усмихна се бавно той. — А ти, ще можеш ли?
— Разбира се, аз винаги… се държа подобаващо.
Изглеждаше леко нещастна от казаното.
Дали не изпитваше тайно копнеж да бъде палава? Желанието го връхлетя отново и той стисна юмруци, за да се въздържи да не я сграбчи. Беше минало толкова много време от последния път, когато.
Жан-Люк отхвърли мисълта. Налагаше се да страни от смъртните жени. Беше научил това по възможно най-болезнения начин.
Хедър тръгна надолу по пътеката, докосвайки дрехите, покрай които минаваше.
— Тези са готини.
Спря се пред редица колани, изработени от кожа, месинг и сребро.
— Това е първият сезон, в който правя дизайни на колани — приближи се Жан-Люк. Само смъртните манекенки можеха да носят коланите изработени от сребро. Симон и Инга страняха от всичко, което можеше да изгори деликатната им кожа. — Какво мислиш?
— Прекрасни са. Особено много ми харесват големите модели, които се слагат на ханша.
Щрак. Изостреният слух на Жан-Люк долови звука. Той вдигна ръка и Хедър замлъкна с въпросителен поглед. Последваха стъпки и още едно щракване.
Не беше чул вратата да се отваря и затваря. Само някой, който знаеше комбинацията, можеше да я отвори. А и всеки вампир, който се телепортираше в сградата отвън, щеше да задейства алармата. Следователно натрапникът се беше телепортирал от вътрешността на магазина. Ако беше някой от приятелите му вампири, досега щеше да се е обадил, така че по всяка вероятност посетителят беше неприятел.
Жан-Люк вдигна пръст към устните си, за да предупреди Хедър да пази тишина. Той се придвижи към края на пътеката и центъра на стаята, след което надзърна между дрехите и високата закачалка, на която бяха окачени.
Ето го. Възрастният мъж с бастуна. Щрак. Мъжът забиваше бастуна в дървения под, след което приплъзваше крака напред. Беше прегърбен и лицето му оставаше скрито.
Жан-Люк подуши въздуха. Долови аромата на Хедър зад себе си, определено смъртен, но не усети нищо от мъжа.
Старецът спря с едно последно потропване на бастуна си.
— Знам, че си тук, Ешарп!
Жан-Люк се вцепени. Mon Dieu, това беше Луи. Не беше виждал най-страховития си враг повече от сто години.
— Аз съм търпелив мъж. Знаех си, че с времето ще станеш невнимателен. И ето те сега тук, невъоръжен, без скъпоценните си охранители. — Старият мъж се изправи бавно, изпъвайки гръб. — Беше невъзможно да те доближа в Париж, докато беше заобиколен ден и нощ от поне шестима бодигарда.
Луи вирна брадичка.
Жан-Люк си пое дълбоко дъх, когато видя очите на мъжа. Луи бе възприемал редица самоличности през вековете, успявайки винаги да изглежда различно. С изключение на очите. Те винаги бяха тъмни и студени, изпълнени е омраза.