Възмущение [bg]

— Не. Не вярвам в братствата.

— Да вярваш в братствата ли? Че какво има да се вярва или да не се вярва? Група единомишленици се събират за приятелство и другарство. Спортуваме заедно, събираме се, ходим на танци, храним се заедно. Иначе тук човек може да се почувства ужасно самотен. Нали знаеш, че от хиляда и двеста студенти в кампуса евреите са под сто. Доста скромен брой. Ако не влезеш в нашето братство, единствената друга къща, която би приела евреин, е нерелигиозната, а те не разполагат с добра база, нито имат календар със социални събития. А, да ти се представя — казвам се Сони Котлър.

Име на простосмъртен, рекох си. Как е възможно при тези блеснали черни очи, брадичката с трапчинка и похлупак от чуплива черна коса? И беше тъй уверен и освободен.

— Аз съм последна година, не искам да ти оказвам натиск. Но братята са те забелязали, мяркат те из кампуса и са на мнение, че ще си много полезен за братството. Нали знаеш, че тук се допускат евреи едва от годините преди войната, така че сме сравнително младо братство и тепърва ни предстои да печелим купата на шампионата между братствата на „Уайнсбърг“. Много от нашите момчета учат здраво и продължават я с медицина, я с право. Помисли си, а? И ако ти се прииска да наминеш и да кажеш здрасти, ми се обади в къщата. Ако пък решиш да останеш за вечеря, още по-добре.

На другата вечер ме посетиха две момчета от нерелигиозното братство. Единият беше слаб и рус, нямах представа, че е хомосексуалист — като повечето хетеросексуални момчета на моята възраст не вярвах, че е възможно някой да има друга ориентация, — а другият беше набит и приветлив чернокож и говореше от името и на двамата. Беше един от тримата чернокожи сред студентите — между преподавателите нямаше нито един. Другите бяха две момичета и членуваха в малко нерелигиозно общество, съставено предимно от малцината на брой еврейски девойки в кампуса. Нямаше нито един представител на Ориента, всички бяха бели и християни — с изключение на мен, на това цветнокожо момче и на още няколко десетки други. Що се отнася до хомосексуалистите сред студентите, нямах представа колко са. Така и не разбрах, нищо че спеше точно над главата ми, че Бърт Флъсър е бил такъв. Това щеше да ми се изясни по-късно.