Жива жар

Мис Пелам се обърна към Джем.

— Какво прави тук това момиче? Надявам се, че не ти е приятелка.

— Не, дойде да ни донесе нещо. — Дори в селото им Джем не минаваше за добър лъжец.

— И какво е то? Вмирисана риба? Пране, невидяло и капчица сапун?

— Пирони — намеси се Маги. — Ще им ги нося редовно, нали така, Джем? Ще ме виждаш много често.

Тя отстъпи встрани от алеята на мис Пелам и нагази в градинката; тръгна около чемшира, оформен в безсмислен кръг, и взе да роши повърхността му.

— Вън от градината ми, момиче! — изкрещя мис Пелам. — Джем, изкарай я от там!

Маги се изсмя и затича около кръга все по-бързо и по-бързо, после прескочи чемшировия плет и затанцува в средата, като удряше с юмрук храстите.

— Ой! Ой! — пищеше мис Пелам, сякаш удряха нея.

Джем наблюдаваше как Маги боксира чемшира, от който хвърчаха листенца, и неволно се усмихна. Самият той често се изкушаваше да срита тия осакатени храсти, така различни от живите плетове у дома. В Дорсетшър те се правеха с определена цел — да пазят животните да не излизат от пасището и да не стъпват по пътеките. Бяха от глог, бодлива зеленика, бъз или леска, оплетени с бръшлян или повет.

Едно потрепване по прозореца горе го върна от Дорсетшър. Майка му го гледаше строго и му правеше знаци да прогони Маги.

— Ей, Маги. Нали щеше да ме водиш някъде? — каза той. — При баща ти, нали така? Тате ми поръча… да се договоря за цената.

— Вярно. Тръгвай тогава. — Маги не обърна внимание на мис Пелам, която все още крещеше и ръкомахаше, и си проби път през чемшира; този път не си направи труда да го прескача, а остави зад себе си дупка и изпочупени клончета.

— Олеле! — завайка се мис Пелам.

Докато вървеше след Маги към улицата, Джем погледна мистър Блейк, който безмълвно бе наблюдавал лудориите на Маги, скръстил ръце на гърдите си. Изглежда, тази шумна драма не го притесняваше. Всъщност всички бяха забравили, че той е там, иначе мис Пелам нямаше да крещи, а Маги нямаше да кърши плета. Гледаше ги спокойно, с избистрен поглед. Не приличаше на погледа на баща му, който обикновено се вторачваше в някаква точка. Мистър Блейк гледаше към тях, но и към минувачите по улицата, към Ламбет Палас в далечината и облаците зад него. Наблюдаваше всичко безучастно.

— Добър ден, господине — каза Джем.

— Здравей, момчето ми — отвърна мистър Блейк.

— Здравейте, мистър Блейк! — извика Маги от улицата, да не остане по-назад. — Как е госпожата?

Гласът й съживи мис Пелам, която беше утихнала за миг в присъствието на мистър Блейк.

— Махни се от погледа ми, момиче! — изкрещя тя. — Просиш си боя! Джем, не й позволявай да се връща тук. Изпрати я до края на улицата, че й нямам капчица доверие. Може да задигне и входната врата, ако човек не я държи под око.

— Добре, госпожо.

Джем повдигна вежди в знак на извинение пред мистър Блейк, но съседът вече крачеше по улицата. Джем и Маги излязоха през портата и видяха, че върви покрай комплекса «Херкулес» към реката.

— Леле, какъв е наперен — рече Маги. — А видя ли колко е зачервен? Ами разрошената му коса? Ясно е какво правеше!